Ако харесвате чистите до блясък обувки и търсите кой да ви ги излъска в Пловдив, то ще се изправите пред сериозен проблем. Популярните в миналото ваксаджии вече са рядкост, а в града под тепетата занаятът се съхранява и упражнява от само един майстор.
Бай Рангел вече 25 години всеки ден чака клиентите си пред Джумаята. Той е родом от Пловдив, в момента живее в „Изгрев“ заедно с болната си жена и трите си деца. Най-голямото му дете е на 15 години, другите са на по 10 и 8 и на плещите на мъжа лежи цялата отговорност за прехраната на семейството. Съпругата на Рангел взима едва 120 лева пенсия, като половината от тях отиват за лекарства. Децата ходят на училище редовно, но нямат нито нови дрехи за зимата, нито обувки за снега.
Ваксаджията не получава пенсия и разчита само на занаята си. Твърди, че е подал 15 молби, за да му дадат разрешително да работи, но постоянно му отказват, без да му обяснят защо. Почти всеки ден идва някой цивилен и гони бай Рангел от работното му място. „Аз се крия, чакам го да се махне и пак се връщам. Иначе трябва да крада или да убивам хора. Няма как да се грижа за семейството си.“, проплаква мъжът.
Допреди 2 години Рангел е имал разрешително и е лъскал обукви съвсем законно. Плащал е и 20 лева такса на общината всеки месец за ползване на мястото пред Джумаята. Склонен е отново да плаща, стига да му позволят да работи спокойно. Притеснява се, че идват мразовити дни и за 2-3 лева ще му се налага да виси цял ден на студа.
За да ми покаже, че наистина да си ваксаджия в наши дни е трудно, бай Рангел вади печалбата си за близо половин ден висене на студа – цели 2 лева. По толкова иска от всеки клиент, ако му дадат повече даже му е неудобно. В същия момент пред тезгяхчето се спира елегантен мъж на средна възраст и прекъсваме разговора, за да свърши майстора работата си.
Докато лъска чепиците на клиента, ваксаджията обяснява, че е наследил занаята от баща си. С две четки и две неуморни ръце Рангел бързо усвоява тънкостите на професията и намира призванието си в нея. „Хората са много доволни, когато имат нужда идват и си тръгват с чисто нови обувки и с усмивка“, твърди мъжът. Още помни как преди 25 години го уволняват от Цигарената фабрика и оттогава животът му е пряко свързан с улицата, ваксата и четката.
На сбогуване бай Рангел ни изпраща с благословия и с надеждата, че ще му дадат отново разрешително. Горд е, че е единственият, който се занимава с лъскането на обувки в Пловдив и иска да продължава да го прави, макар и за по 2-3 лева на ден.
