Белащенският манастир в очакване на Гергьовден (СНИМКИ)

Стотици миряни посреща манастир „Свети Георги” край Белащица всяка година на храмовия си празник – 6 май. Тържествата започват още в навечерието на Гергьовден, когато ще има вечерна служба с петохлебие.

На 6 май празничната литургия ще отслужат четирима свещеници. Ще бъде раздаден и курбан за здраве на всички миряни и гости на манастира.

„Гергьовден се е превърнал в своеобразен празник на селото”, разказа Цветанка Читакова, кмет на Белащица. „ Във всяка къща има именик и семействата се събират, за да празнуват”. Затова подготовката в селото започва седмица преди тържествата.

„Улиците и зелените площи в селото се освежат, а пътят за манастира се почиства от прораснали храсти и паднали клони“, обяснява Читакова.

„Искаме за празника в Белащица да бъде чисто и приветливо. А и манастира изглежда прекрасно през пролетта – с добре поддържан двор и много цветя”, каза още Цветанка Читакова.

Манастир „Свети Георги” е един от най-старите манастири в страната, създаден дори преди Бачковската света обител, през 1020 година. През последните години предизвиква все по-голям интерес и хиляди миряни го посещават, не само на храмовия му празник.

В момента игумения на манастира е монахиня Екатерина.

– Монахиня Екатерина, как дойдохте в манастир „Свети Георги”?

– В манастир „Свети Георги” съм от 25 години. След като родителите ми починаха, аз избрах за мой дом светата обител край село Белащица. Трябваше да съм тук, защото имаха нужда от мен. Причината да дойда тук и да позная това място беше моят духовен баща, който ме доведе в манастира за първи път.

Често посещавах обителта, споделях и с родители си, че всичко тук ми харесва. Такива ми бяха убежденията още от тогава. Обиколих и други манастири, но тук беше моето призвание да служа на Бога. Дойдох в обителта преди 25 години и нито за миг не съм съжалила за решението си.

– В какво състояние заварихте манастирската обител?

– В манастира живееше само една монахиня. Тя обаче реши, че ще замине в друг манастир. И аз останах сама. Страхувах се как ще се справя с поддръжката , трябваше да се занимавам и с отглеждането на селскостопански животни. Бях много притеснена, но хората от селото ме окуражаваха. И наистина, с Божията помощ, успях да се справя, макар, че бях сама в манастира повече от година.

Не ми е било леко, но не ми е било и толкова страшно. И сега съм удовлетворена, защото за всичките тези години съм успяла да дам нещо за развитието на обителта. От моето идване за първи път до днес манастирът винаги е бил отворен, хората идват при мен, за да споделят мъката си, да потърсят съвет. Сега сме пет жени в манастира, като монахините сме три.

Но ми е болно, че млади момичета не искат да идват и да останат в манастира. Може би се страхуват, че ще им липсват светските изкушения. Ако живеете духовно, няма да имате нужда от външния свят. Духовното удовлетворение не може да се замени от никое земно щастие, защото то е нещо, което се преживява лично и всеки го чувства по свой собствен и различен за другия начин.

Но аз вярвам, че Бог няма да остави нещата, манастирът няма да остане без игумения.

Многовековната обител „Св. Георги Победоносец“ води началото си още от 1020 година. За основател на манастира се смята византийският пълководец Никофор Ксифий. Той е бил българин от Стара Загора и е носил името Николай. Когато е на 11 години, бил отведен като роб в Цариград, за да се обучи за византийски войник. През 1014 г. 30-годишният пълководец изиграва решаваща роля за пленяването на Самуиловите войници в битката при село Ключ. Той успява да се промъкне в тила на войската на българския цар и така успява да помогне за победата на византийския император Василий II Българоубиец. Тогава Никифор, изпълнявайки заповедта да се ослепят българските войници, не пощадява дори и собствения си брат от страх той да не го издаде, че е от български произход.

За обработването на богатите и плодородни полета в Тракийската низина била нужна много работна ръка. Затова и Никифор поискал от императора на Византия да му изпрати 15 000 от Самуиловите войници, с които той основава село Беласица, по късно преименувано на Белащица. Докато е негов управител, Никифор построява за себе си голям дворец, ограден с крепостна стена, просъществувал до 1650 г. През 1020 г. на километър от имението си пълководецът решава да основе манастир в чест на свети Георги Победоносец.

Свети Георги винаги е бил тук. Той е бил ходатай за спасението на хората. Ще ви разкажа една притча. Имало един човек, той бил искрено вярващ и Свети Георги много го почитал за това. Но в един момент извършил големи злини и натрупал много грехове. Всички казвали, че за него спасение на небето няма да има. Но една нощ този човек сънувал духа си, видял през какви мъки минава той. Явил му се и Свети Георги, който го повел през един мост, едно тънко въже.

По средата на моста човекът щял да падне и много силно се изплашил. Свети Георги обаче му казал : „Обърни лице към Бога и той ще ти помогне”. И действително преминали моста. Но когато стигал до края чул присъдата си, според греховете, които е направил Бог отказал да го приеме при себе си. Тогава по молба и застъпничеството на Свети Георги успял да измоли милостта на Господ и човекът бил спасен.

– В истинско райско кътче сте превърнали двора на светата обител. Обичате цветята, дърветата?

– Обичам ги, опитвам се да превърна манастирския двор в цветна градина. С нетърпение очаквам да цъфнат и божурите. И се радвам, че първите цветове ще се появят още за Гергьовден. И подредената градина е част от духовното спокойствие, което дава манастирката обител на миряните.

Хората са отчаяни, защото им липсва вътрешния живот. Хора, не се оставяйте да ви покори алчното око! То е ненаситно, винаги гледа да има повече и повече, и никога не е доволно.

– А в средата на тази приказна градина звънливо бликат струите на бистра и прохладна вода?

– В двора на манастира се намира лековито аязмо. Не знам дали е съществувало при самото създаване на манастира или изворът е открит в последствие. Водата от него помага при очни заболявания . Впрочем легендата разказва, че Самуиловите войници са успели да облекчат болките в незрящите си очи, а някои от тях дори и да си възвърнат част от зрението именно благодарение на тази живителна течност, извираща от потайни дълбини.

И до днес много от хората, измили лицето си с нея или пък отпили от лековитата вода, твърдят, че тя им е донесла облекчение на здравословните им проблеми.
Аязмото е заключено, но същата вода тече от чешмата в двора на манастира. Водата е благословена, затова помага.

Подобни статии

Top