Вдовицата на убития пловдивски полицай проговори

Вдовицата на убития по време на служба полицай Делян Палазов се съгласи да говори ден след погребението пред БЛИЦ. Със сълзи на очи Делка Палазова казва, че ще продължи напред единствено и само заради децата. Тя остава сама да гледа двете малки сирачета с минимална работна заплата.

– Г-жо Палазова, моите съболезнования. Няма да питам как се чувствате. Кажете как са децата?

– Каката Мария, която е на 13 години и е в 6 клас, го приема по-трудно, а малкият Кристиян, който е на 6 години, все още не се осъзнава какво е станало и постоянно ме пита къде е тати и кога ще се прибере у дома.

– На колко години сте вие, от кога сте семейство с Делян Палазов, как мина съвместният ви живот?

– Аз съм на 33 години, от 13 години сме женени. Много добре мина животът ни като семейство, нямах никакви забележки към този мъж. Страхотен съпруг, невероятен баща, страхотен приятел за всички, добър колега. Просто невероятен човек. Той беше много чистосърдечен, винаги помагаше, винаги, на кой с каквото може. Ако не можеше да помогне, гледаше да не пречи. Всички много го обичаха.

– Разкажете ни как се запознахте със съпруга си?

– Запознаха ни наши приятели, стана всичко много бързо, спонтанно и продължи доста време. Но за жалост вече прекъсна, него го няма и няма да се върне. Бях много щастлива булка. Дилян винаги ме е подкрепял и винаги ми е бил силно рамо, винаги ми е помагал. Вечер като се приберем в къщи винаги си споделяхме как е минал денят да единия, на другия, споделяхме си всичко, радости, тревоги. Той много се грижеше за децата, вечер им обръщаше специално внимание, в почивните дни постоянно излизаше с тях на разходки, играеше с тях. Беше перфектен баща.

– Как се престрашихте да кажете черната вест за смъртта на баща им на децата?

– Малко след като дойдоха да ми кажат на мен, им съобщих и на тях. Полицаи, негови колеги, бърза помощ, дойдоха у нас. И целият свят се срина.

– Как ви предложи съпругът ви да станете семейство?

– Той беше романтичен човек. Предложи ми в едно заведение, с пръстен, аз бях много щастлива. През цялото време, докато живеех с него, бях много щастлива.

Вчера на погребението имаше над 700 полицаи. Дойдоха заместник-министърът на МВР, главният секретар, директорът на пловдивската полиция. Какво ви казаха те?

-Забелязах, че имаше много хора. Това донякъде ме утешава, че наистина беше много добър човек и  хората са го оценявали и са го знаели, че е бил много уважаван и  обичан от колегите си. Вчера заместник-министърът, главния секретар и  директорът на полицията изразиха съболезнования, казаха ми, че мога да разчитам на тях и че ще ме подкрепят.

– Аз искам да призовем хората отново да помогнат, знаем, колегите на съпруга ви подеха кампания за събиране на средства. Какви средства са събрани до момента, знаете ли?

– Мисля, че са някъде около 1500 лева, честно да ви кажа, в момента не ми е до пари, знам, че ще ми е много трудно, но не мога сега да мисля за това. Мисля единствено за съпруга ми, че вече него го няма и за горките ми дечица.

– Имате ли кой да ви помага в отглеждането на децата?

-Свекърва ми и свекър ми са възрастни хора. Майка ми почина, баща ми живее в чирпанско село. Той ще идва. Приятели ще ми помагат. Не знам…

– На каква заплата работите вие?

– Аз работя в една частна фирма на минимална работна заплата. Искам да благодаря на всички, които ми помагат, които превеждат суми в сметката. Не знам как ще успея да се справя с минималната заплата и двете деца. Едва ли ще се справя. Съпругът ми взимаше около 900 лева заплата, сега без него…Но пак казвам, знам, че вие ме питате от съпричастност, знам, че ще ми е  много трудно с тези минимални средства, но не мога сега да мисля за пари. Притеснявам се, че Делян имаше заеми към банката, около 20 хиляди лева, сега ще ходим тези дни там, за да видим какво ще става. Наложи се да ги тегли заради неотложни нужди.

– Как прекарахте тази нощ?

– Много трудно. Не знаеш не кой свят си, не знаеш дали това реално ти се случва. Иска ти се това да е някакъв кошмар, но за жалост не е, истина е. А така се надявах да е кошмар. Не знам как ще продължа живота си без Делян. Той ми беше толкова голяма опора, за всичко съм разчитала на него. Но все пак трябва да продължа, заради децата, ще се държа и ще си ги гледам.

– Какво изпитвате към жената, която уби съпруга ви в катастрофата?

– Омраза. Тя ми го отне. Изпитах и гняв. Искам възможно най-голямо наказание за нея. Но дали това ще се случи, не знам. В повечето случаи излизат такива хора с условна присъда. Казват, че тя също е майка, тя също е жена. Но това по никакъв начин не я оправдава. И точно в момента, честно казано, не ме интересува това, че и тя е майка.

– Съпругът ви е трябвало да почива същия ден, във фаталната събота?

– Да, трябваше да почива. Имаха право на избор, дали да отидат в събота или в неделя. Дилян си избра събота, тъй като в неделя искаше да заведе децата на мотошоу тук, в Пловдив. Той за това си избра да отиде да работи в събота. За съжаление аз не бях у дома, когато той е тръгнал на работа. Последният ден не можах да го видя.

– Какъв е последният ви спомен от него?

– Предната вечер в петъка бяхме излезли. Бяхме тук, в квартала, събрахме се с приятели в едно барче, пихме бира. Смяхме се. Прибрахме се след това. Последните му думи – казахме си лека нощ и си легнахме. Това е последният ми спомен от него.

– Ще имате ли сила да присъствате на делата срещу убийцата на мъжа си, да погледнете въпросната виновна водачка Катя Лерца в очите? Какво бихте и казали?

– Мисля, че трябва да присъствам.  Бих и казала, че искам да страда така, както в момента страдам и аз.

Ето отново и банковата сметка на почерненото семейство: 

Име: Делка Танева Палазова
Банка: УниКредит Булбанк
IBAN: BG71UNCR75271065752515
BIC UNCRBGSF

Снимка: Фейсбук

Подобни статии

Top