Велика събота – Слизането на Господа в ада

Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в ада.

Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.

При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Господ Исус Христос е в ада, за да счупи оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно.

Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден. Днес се пекат козунаци.