Добромир Банев: Човек трябва да вярва в любовта и да позволи тя да го избере

„Аз съм в другото такси. За съжаление се разминаваме отново….Пътуваме в различни посоки, независимо, че мислим един за друг….Сигурно трябваше да му кажа да спре….Не защото се чувствам неуверен и вали, а защото трябва да съм убеден, че  на всяка цена искам да седна до теб на измокрената седалка.”

„Аз съм в другото такси” е най-новата книга на писателя Добромир Банев. Като част от програмата на Дните на книгата, тя беше представена в Асеновград, със специалното участие на актрисата Катерина Евро. Домакин на събитието беше Градската библиотека „Паисий Хилендарски”.

„Аз съм в другото такси” е книга за любовта, нейните превъплъщения и предизвикателства.

„Аз съм в другото такси”, а Вие къде сте?

Аз съм в таксито, което пътува в обратната на Вас посока. Ако пък се движим в едно направление, съм малко зад Вас. Но продължавам напред.

Какво ще открие читателят в най-новата Ви книга „Аз съм в другото такси”?

Себе си.  За мен това е най-големият комплимент, когато хората казват, че припознават себе си в моите произведения. Радвам се, че това е така. Това е мерило за моя успех.

Кого или какво допускате във вашето такси?

Всички хора, които са ми на сърце. Тези, които  ми стават симпатични веднага са „добре дошли”. Тези пък, които са ме предали или по някакъв начин са ме разочаровали, ги свалям много бързо.

Пишете за любовта? Това не е ли шаблонно?

Любовта е най-сложното нещо. Ако кажем, че любовта е шаблон, това означава, че определяме като такъв самия живот. Аз смятам, че единствено любовта е чувството, което ни движи напред, мотивира ни да правим различни неща. Именно тя е била повод за битки в миналото, а в днешно време, в този сложен свят, в който сме принудени да живеем,  всеки има нужда от нея, за да оцелява. От любов винаги и всеки се нуждае.

Аз пиша за неща, които ме вълнуват. Лиричен автор съм, не провокирам социални теми. Зодия водолей съм, чувствителен човек , може би затова пиша за любовта. Тя е най-хубавото.

Това ли е вашата философия за любовта?

Моята философия е , че човек трябва да вярва в любовта и да позволи любовта да го избере. Защото страхът, който трупаме в себе си, често ни прави неуверени. Дори да имаме късмета любовта да спре поглед върху нас, заради несигурността, човек може да не я види и да не я припознае.

Завършил сте право, кога бихте обвинили любовта?

Ако трябва да издам присъда на любовта, тя ще бъде винаги оправдателна. От любов човек прави много грешки, но обикновено се поучава от тях. Не говоря за случаи, в които се убива, в буквалния смисъл, от любов. Говоря за онези малки постъпки, които правим в живота си. Тях считам за простими, ако са в името на любовта.

Гостувате на асеновградската публика в понеделник? Каква е любовта в понеделник?

Любовта в понеделник е прецизна. В понеделник любовта сяда в пицария, поръчва си чаша вино или бира, според вкусовете. По официална е, когато има конкретен повод. Но най-важно е, че от понеделник до неделя любовта е навсякъде около нас.

 „Любовта не слага официална рокля в понеделник вечер. Предпочита парче пица и бутилка вино. Шумът на много хора я кара да се чувства анонимна. Наслаждава се на егоизма си. Така е хлопнала ръка за всички, че дори сервитьорът се суети около нея като мъж, който никога не я е срещал досега. Кученце, което се опитва да заслужи храна.”

За първи път ли идвате в Асеновград?

За първи път съм поканен на гости във вашия град. Минавал съм през Асеновград преди доста години. Сега ми прави впечатление колко добре изглежда, разбрах, че се работи по много европейски проекти, което в видно.Аз съм роден в Ловеч, един много красив град, който за съжаление през годините се обезлюди. Но тук виждам движение, има хора. Не знам какво е тяхното социално положение, но във вашия град има живот, което е много радостно.

А любов виждате ли тук?

Виждам, да! Всъщност първото нещо, което видях в Асеновград, докато паркирах колата, беше възрастна двойка, хваната за ръце, докато се разхождаше. Няма по-хубава гледка от това. И на фона на разлистената природа през пролетта това е прекрасно!

 Отделихте ми „една цигара време”.  Допушвате ли я?

Аз съм страстен пушач. Имам и такъв текст „Една цигара време помежду ни”. Човек, докато изпуши една цигара може да осмисли много неща,  да му хрумнат  други, да осъзнае грешката си или пък да разбере, че е постъпил правилно. Не казвам, че цигарите са полезно нещо, но поне засега аз нямам намерение да се откажа от тях.

Подобни статии

Top