Доц. Теофана Гайдарова: Езикът се променя и това не(винаги) е опростачване

В навечерието на 24 май – деня на славянската писменост и култура, все повече се разгаря дискусията трябва ли да има промени в някои от граматичните правила в българския език. Дали да има пълен и кратък член и в кой регион от страната се говори най-правилно, отново стана любима тема на журналисти и езиковеди. Това бе поводът да потърсим мнението на доц. д-р Теофана Гайдарова, преподавател в Катедрата по български език във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

– Доц. Гайдарова, бихте ли коментирали дискусията за премахване на пълния член в българския език и за планираните нови промени в правописния речник?

– Такава дискусия в момента не се води. Според доц. д-р Руска Станчева от Института за български език започва мащабно проучване на нагласите и ценностните ориентации на българите към книжовния език. От резултатите на това изследване, което ще бъде достатъчно представително според колегите от БАН, ще стане ясно дали ще се правят промени, или не. Така че в момента се вдига много шум за нищо. Защото реално няма промяна в книжовните норми. Наистина е дошло време да се обсъждат нагласите за промени, а не те да се правят тихомълком. Ще подкрепя думите си само с един пример. През 2002 г. в „Нов правописен речник на българския език” се въведе като правило, че мекането (пишеме, четеме, правиме) е допустимо „в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч”. Тогава обаче никой не коментира тази новост и тя на никого не направи впечатление.

– Така или иначе го има в разговорната реч…

– Да, но през 2002 г. беше определено като норма, а не като грешка. Речникът регламентираше правилото, че в официалния стил на общуване не трябва да се употребява, а в разговорната реч е допустимо. Някои езиковеди обясняват съществуването на подобно нововъведение с факта, че интелигенцията на България говори така. А други твърдят, че ако в София хората мекат (ходиме), то в Пловдив микат (ходими). И двете твърдения са спорни. Важното е, че въвеждането на това правило не стана след изследване на обществените нагласи, а бе наложено. А то е диалект, затова е добре, че не фигурира в правописния речник от 2012 г.

– Може ли все пак да се използва проучването на обществените нагласи да се използва като основа за приемането на промени в официалната норма?

– Зависи как ще се проведе то. Институтът за български език инициира обществено социологическо проучване по някои важни особености на книжовния език, при които е настъпило разколебаване. Тук се включва употребата на местоименните форми „кой“, „кого“ и на притежателните местоимения „си“ и „му“, използването на бройната форма, учтивото обръщение „Вие“, пълен и кратък член, мекането, главната буква в сложните названия и деепричастието. Това са проблемните пунктове, върху които ще бъдат анкетирани хора от различни възрасти, с различен социален статус и от различни населени места. След края на проучването навярно ще има дискусия върху резултатите, а част от промените може и да се въведат.

– Това не е ли опит да се направи норма това, че някой не си е научил урока, когато е трябвало? Или е развитие на езика?

– Не във всички случаи. Езикът се развива. Той не може да стои на едно място и след последната правописна реформа от 1945 г. е претърпял естествени промени. И в никакъв случай не може да се говори за опростачване или профанация.

1 2

Подобни статии

Един коментар

  1. Shi Jian написа:

    Всичко за доброто и улеснението на Човека! Комунистите през 1945 г. премахнаха е-двойно и ъ-широко. Въведете ги и тогава няма да се чудите дали да пишете млЯко или млЕко, пЪт или пАт. А най-много ще улеснте Човека, като въведете писане, както го чуваме и премахнете препинателните знаци.

Top