Като че ли почти всеки град си има своя Синя къща. В Асеновград това е Етнографската къща – едно от наистина уютните и гостоприемни места тук. Сгушена в една от тесните улички в близост до църквата „Св. Николай Чудотворец“, портата на този дом е почти незабележима. Но от другата страна – откъм улица „Шести септември“, която води към Асеновата крепост, сградата поразява с красивата си фасада и прекрасно изписване. И разбира се с лазурно синия си цвят.

Къщата е сгушена зад стените на висок каменен зид, специален станимашки осталък, който скрива от хората всичко, което се случва в дома. Сградата е на два етажа, като вторият е с еркер над първия. Тя е запазила оригиналната си фасада и показва смесването на две архитектурни традиции – тази на родопската и на пловдивската възрожденска къща. Реконструирана е от 1985 до 1988 година от група реставратори с ръководител Здислав Карчевски. През 2006 г. по проект „Красива България” фасадата е освежена отново. В двора, обграден от високи каменни стени, има мраморна чешма от 1856 г. За подравняване на зидарията са използвани дървени греди (сантрачи), полагани надлъжно и напречно. Върху тях са наредени и керемиди, които пазят от снеговете и дъждовете.

Заможният гръцки търговец, който живял със семейството си в къщата до 1906 г., след това се е изселило в Гърция. По-късно сградата за известно време е била използвана като училище. Днес в нея се намира експозицията на стария градски бит, която отразява промените, настъпили в живота на хората от Асеновград, наричан някога Станимака, в края на 19 и началото на 20 век.

На места в стаите са запазени елементи – оригинали, по които е направена реставрацията. Всяка стая е боядисана в различен цвят, като таваните, вратите и стенните долапи са украсени с дърворезба.

На първия етаж е и малката библиотека на Етнографската къща, а също и административния кабинет на уредника, издържан в същия стар градскистил. Прекрасните бродирани възглавнички по миндера, еркерния прозорец и характерната алафранга не липсват и тук. По красиво дървено стълбище, се отива към втория етаж.

Изписването на таваните също напомня на пловдивските къщи. Освен резбованото слънце в салона, елипсата също е изписана със сини цветя. Оцветени са и таваните в отделните стаи, като в повечето от тях геометричните орнаменти са подчертани с друг, контрастен цвят.

Мъжката приемна е боядисана в синьо и от нея лъха типично мъжкото присъствие. На масата могат да се видят прекрасен месингов свещник, изобразяващ богинята Атина Палада, сребърни поднос, захарница и прибори, сребърни чашки и купа за бяло сладко. А също и прекрасните дантелени покривчици, които напомнят за грижовната стопанка на дома. Червената стая поразява с боядисания в червено резбован таван, алафрангите и прекрасната мебелировка.

На втория етаж е и спалнята на домакините. В нея също не липсва алафрангата, която има и много практично предназначение – на нея се намират приборите за миене – кана и леген. Изписана в синьо, с дантелени покривки на леглата и бродирани възглавници, с тежки и плътни юргани, спалнята поразява с простотата си, но и със своя уют.

Албумът със стари снимки, които показват Акропола в Атина и местата, където са ходили на екскурзия станимаклии, модата от онова време и фамилиите от този красив родопски град, допринася за атмосферата в къщата. А старата керамична печка, до която все още стоят строени машите за разбъркване на въглените, мангалът и старинните железни преносими печки, още напомнят за начина, по който са се отоплявали стопаните.

Днес къщата работи като своеобразен културен център – организират се изложби, представяния на книги, малки концерти. А в избата има малка изложба на местното лозарство и винарството от древността до средата на 20 век.

И ако някога имате път към Асеновград, Бачковския манастир и Асеновата крепост, непременно трябва да отделите поне час, за да разгледате Етнографската къща. Защото тя е неповторимо място, където ще си представите как са живяли някога станимаклии.