Защо (не) гласуват поколенията?

Тази неделя (6 ноември) избираме президент и вицепрезидент, също така ще гласуваме и на Национален референдум.

Още по темата: Какво не знаем за референдума?

Отвсякъде ни агитират да гласуваме за този или онзи, или поне да гласуваме изобщо за по-малкото зло (както правим обикновено по избори).

След всичко, което се случва в държавата ни, човек започва да се пита: има ли смисъл изобщо да се гласува? 

Отговор на този въпрос получихме от трима души на различна възраст.

Николай Петров ще гласува за първи път в живота си. Младежът учи кинезитерапия в Благоевград. Споделя, че дори за миг не му е минавало през ума да не упражни правото си на глас.

„Трябва да се гласува. Като ни се дава тази възможност, трябва да я използваме. Съгласен съм със задължителното гласуване и се надявам, че това ще накара повече хора да упражнят правото си на глас. Българите не сме свикнали да имаме мнение и още повече да го изразяваме“, убеден е Николай.

Студентът обяснява, че в неделя ще отиде до урните с единствената надежда „нещо да се промени към по-добро“.

„Надявам се, че доста неща ще се променят. Дано промяната е към по-добър живот за младите, за да не ходим по чужбина. Наистина трябва да се случи нещо, защото ние сме бъдещето на България, а не политиците. Доста познати отидоха в чужбина не само, за да учат, но и да работят и споделят, че най-вероятно няма да се върнат. Аз искам да остана тук, но ще видим как ще се развият нещата като завърша, дано да се оправи нещо дотогава.“, споделя надеждите си Николай.

Момчето обяснява, че освен за президент ще упражни правото си на глас и на референдума.

„В останалите страни референдумът е нещо нормално, не знам защо у нас така се противят.“

Младежът искрено вярва, че вотът му ще допринесе за промяна и е категоричен, че „всеки глас е важен“.

Той признава обаче, че ще гласува за по-малкото зло, защото не вижда точния човек измежду кандидатите.

За разлика от Николай, 73-годишният Дечо Димитров вече не помни за кой път ще гласува.

„Не пропускам избори. Това е право, което нашите деди са извоювали и са ни го спечелили с цената на живота си. А най-голямата простотия е да не гласуваш и да стоиш безучастен.“

Въпреки това Дечо признава, че се е разочаровал от политиката у нас много отдавна. Основната причина за това е, че дъщеря му Десислава живее в чужбина.

„А бе има една така грозна истина, че за когото и да гласуваме все чуждо гърло храним, което става все по-алчно и започва да краде. Но дано иде края на този позор, предателство и мизерия. Мястото на крадците е в зандана“, категоричен е Дечо.

Въпреки твърдите позиции на 73-годишния мъж относно гласуването, седем години по-младата му съпруга Деляна заявява, че от 2001 година насам не е гласувала на каквито и да е избори.

„През 2001 година гласувах за последно. Дойде царят, оправи ни за 800 дни, а дъщеря ми отиде да живее във Виена. Тогава се зарекох да не гласувам никога повече. Дечо да си гласува ама мен да не ме кара“, така Деляна обяснява своето решение да не участва в изборите.

Общото между възрастния Дечо и младия Николай е, че и двамата ще гласуват с една и съща мечта: „по-добро бъдеще за младите“. За да може Николай да продължи живота си в България, а дъщерята на Дечо да се върне.

Подобни статии

Top