Златни и сребърни накити и голямо количество сребърни и бронзови монети от късната античност до късното средновековие откриха археолозите при проучванията на християнския некропол в Стария град това лято. 222 гроба са били открити при разкопките, сред тях е имало и доста богати погребения.

Чифт масивни златни обеци, друга единична по-малка обичка от злато, още една от сребро и няколко сребърни пръстена с флорални мотиви по тях и инкрустирани стъклени елементи са открили археолозите в гробовете, датирани от ранното Средновековие /около ХIV в./. Те са били и по-богати откъм бижута.

В останалите гробове, от по-късния период са открити повече монети – предимно сребърни.  „Имаше и погребване на млада дама, която беше в необичайна позиция – с вдигната високо ръка и с длан, поставена под главата. Тя беше в един от най-богатите гробове и в него намерихме фрагменти от сърмена тъкан“, разказа археологът Елена Божинова, ръководител на разкопките.

Божинова припомни, че в Пловдив също бяха открити практики против вампирясване. Според нея обаче представата на българите за вампирите не е била като тази в Холивуд. Предците ни са смятали, че мъртвите са можели да излизат от гроба и да вършат пакости. Като например да пуснат животните от обора, да бутнат нощвите с брашното и др.

Освен скелетът, намерен с тухла в устата и керемида върху черепа, са открити и още 7-8 индивида, при които е имало практики против вампирясване. „Това са практики, които са обичайни за нашето Средновековие. Още от ранното средновековие един голям процент – 20-30% от гробовете в един некропол има такива практики“, посочи археологът.

На този обект, както и на Горноводенската крепост, също са намерени „вампири“ с вързани крака или отрязани ходила, както и такива с поставени тежки камъни върху тях.

Разкопките вече са приключили и в момента се извършват антропологични проучвания върху костите. Впоследствие те ще бъдат препогребани по християнски обичай.

Проучванията обхванаха площ от 100 кв. м в Стария град, като отнетият пласт е с дебелина 1,5 м. Некрополът е бил разположен до един от входовете към старинния Филипопол. Според археолозите, интересното е, че досега той не е бил известен и регистриран археологически, въпреки активнисте градежи наоколо. За него нямаше данни в нито един регистър или други писмени източници, обясни Божинова. По думите й датировката обхваща периода ХIV-ХVII век.