Пловдив е един от най-старите градове в света – и несъмнено, най-стария град в Европа. Той крие много исторически пластове. Под тепетата са съхранени стотици забележителности от различни епохи. Някои от тях са оцелели и до днес във вида, в който са били построени. Други са възстановени, а от трети е останало само названието. Една от интересните забележителности на града под тепетата, разкрила тайните си на археолозите още преди 40 години, е Източната порта на Филипопол, която за съжаление не е запазена, а днес от нея могат да се видят само руините.

Най-голямата римска улица, била ориентирана в посока север-юг. През нея се влизало в града, а след това следвал диагонален път, който минавал по мост над река Марица и отвеждал до Константинопол. Това била най-внушителната и монументално оформена улица на Филипопол – единствената широка 13 метра (останалите били по 7 метра).

Предполага се, че комплексът е бил построен най-вероятно по времето на император Марк Аврелий – в периода 161-ва – 180 година. Тогава започва и най-големият разцвет на града като римска провинция. През III в., след нашествията на готите, на територията на града започват възстановителни работи. Съществувалата преди това порта е изоставена. Трасето на стената е изместено.

Археологическите разкопки са доказали, че на мястото е имало триумфална арка, която със сигурност е посрещнала двама римски императори – Каракала, царувал през 211–217 и наследника му Елагабал.

Археолозите предполагат, че край улицата е имало казарми. Заедно с портата те са били част от цялостен комплекс. Казармените помещения са изградени през IV век., построени директно върху руините на укрепителните съоръжения от III в., без да се съобразяват с техния план.

13-метровата улица е била настлана с огромни изсечени от камък плочи. Те са специално обработени, за да служат за настилка. С подобни плочи е настлана и улица Тримонциум, която отива към акрополния град.

Тук са открити и много емблематични за историята на древния Филипопол находки, включително и постамент за статуя на базилиск. Върху постамента на гръцки език е изписано „На добър път“. Такъв надпис е съпровождал обикновено комплекси с монументално оформление и много луксозен вид. В джамия от 19 век е намерен вграден фриз на здравеносните божества.

Улицата Тримонциум, която се отклонява и отива към стария град, свързва Източната порта с акрополната част на трихълмието.

Археологическият комплекс е открит в края на 70-те години на миналия век. Оттогава до днес тя е претърпяла малко изменения. Но откривателите й и днес се надяват да успеят да експонират намерените останки така, че хората да придобият представа как е изглеждало това голямо входно съоръжение на античния град.

Днес Източната порта е място, където се събират няколко пътни артерии в Пловдив. Една от тях отива към Стария град, друга – към централната част на града, трета – към източната част. В близост е църквата Св. Петка, площад Шахбазян, Житния пазар. И разбира се недалеч е още една порта – Хисар капия. Оттук тръгва обиколката на туристите из старинния Пловдив.

Филипопол е бил град-митрополия, най-големият, най-значителният за римската провинция „Тракия“. Той е бил седалище на римския провинциален управител, бил финансов, административен и религиозен център. И именно Източната порта е един от символите на града. А според специалистите, при подходящо експониране на археологията, може да се превърне в основна туристическа атракция.

Пловдив е един от най-старите градове в света – и несъмнено, най-старият град в Европа. Под тепетата са съхранени стотици забележителности от различни епохи. Една от интересните забележителности на града под тепетата, разкрила тайните си на археолозите още преди 40 години, е Източната порта на Филипопол. За съжаление тя не е запазена добре, а днес от нея могат да се видят само руините.