Историята на една любов, разказана с танц - DC news

Историята на една любов, разказана с танц

Любовта много прилича на танцуването, просто се предаваш на музиката. Може би заради това танцът често се оказва посредник между любовта и хората.

Елена Димитрова и Емануил Синджирлиев се срещат преди 14 години в залата за танци, когато Емануил започва работа в ансамбъл „Тракия“, където Елена вече работи.

„Няма да крия, че първото нещо което ме впечатли в нея беше външният ú вид. Не се познавахме, но с течение на малкото време, в което разговаряхме, открихме много общи теми за разговор, интереси, забавления и така постепенно нещата придобиха характера, в които са в момента.“, разкрива Емануил.

Елена пък обяснява, че любимият ú я е очаровал с чувството си за хумор и положителния си ведър характер.

Техният живот е изцяло свързан с танца: „Танцът ни влюби нас, ако не беше той, нямаше да сме семейство“, пояснява Емануил.

Започнали още от деца да танцуват, и двамата завършват училища по изкуствата – тя в София, а той в родния си град Шумен. След това и двамата учат в АМТИИ – Пловдив, от 2014 до 2016 г. са художествени ръководители на студентския състав „Пълдин“ към УХТ, а от 2009 г. двамата танцьори от ансамбъл „Тракия“ ръководят свое фолклорно студио – „Пълдин“.

Всъщност идеята да обучават начинаещи танцьори им хрумва благодарение на любовта, но на други двама души.

„Танцувахме в една студентска формация и оттам едни бъдещи младоженци много ни харесаха като танцьори. Обясниха ни, че ще се женят, обаче не могат да танцуват. Искаха ние да ги научим поне на най-популярните хорà, тях и кумовете им. С Елена се съгласихме, обаче нямахме подходящо място, но младоженецът намери зала, в която можехме да работим само вторник от 20:00 часа и неделя от 10:00 часа. Това ни бяха първите часове през 2009 година“, разказва Емануил и допълва, че тогава танцовите клубове в града все още са се броели на пръсти.

И така фолклорно студио „Пълдин“ поставя своето начало с първите уроци на бъдещите младоженци и техните кумове.

„В последствие започнаха да идват и родителите им, и други гости на сватбата, събираха се около шест – седем души. Те се научиха да танцуват, сватбата им дойде, а ние решихме да не спираме и да развием тази идея“, обяснява Елена.

Осем години по-късно, начинаещите танцьори, които Елена и Емануил обучават, наброяват около 200 души.

„Народът се върна към корените си и никак не е трудно в момента да съхраняваш фолклора, защото хората го обичат“, обяснява Елена.

Когато избират име за своето танцово студио, семейството решава то да не е обвързано с фолклора: „Решихме, че трябва да е нещо свързано с града, да е старо име на Пловдив и така избрахме Пълдин“, разказва чаровната танцьорка.

Разликата между танцов клуб и фолклорно студио е, че студиото предполага не само изучаването на автентични хорà, а и създаване на танцови разработки. Така любителите, които семейството обучава, до някаква степен се доближават до самодеен състав.

„Репертоарът ни не можем да кажем, че е богат, но вече наброява седем – осем сценични танца от различните етнографски области. С тези танци се явяваме на фестивали, където печелим доста награди, които се изразяват освен с купа и грамота, и с парична награда. С тези пари и със спонсорство от наши танцьори, сме направили гардероб с костюми, който продължаваме да обогатяваме“, обяснява Емануил.

Елена уточнява, че при тях начинаещите танцьори идват преди всичко за забавление: „Не изпъваме хората в редица, едва ли не да ги правим професионални танцьори, те все пак са любители. Идват при нас основно за удоволствие, да се разтоварят, а някои го ползват и като фитнес.“

Фолклорното студио е посещавано от хора на различна възраст и от различни професии, но все пак с един общ интерес.

Фолклорът е една симбиоза, която обединява различните хора от прослойките на обществото в едно цяло и в залата са равни. В залата всички стават едно цяло, обединява ги общата кауза, идеята да продължаваме и популяризираме българското„, обяснява Емануил.

Ръководителите често водят своите танцьори на фестивали и конкурси из цялата страна и чужбина. Двамата винаги работят заедно, а през годините всеки се е заел с това, което прави най-добре.

В процеса на работа възникват и спорове, споделят двамата танцьори.

В спора се ражда истината. Ние правим всичко заедно и винаги успяваме да достигнем до някакъв консенсус – тя се съобразява с мен, аз с нея. Различни сме в много неща, нищо, че сме постоянно заедно.“

По-голямата част от времето си семейството прекарва в залите за танци: „Работното ни време е без граници“, обяснява Елена.

Семейството танцува поне по пет часа на ден, а фолклорът често присъства и в свободното им време.

„Когато тръгнем някъде на по-дълъг път и си пускаме народна музика в колата и все едно си танцуваме право хоро има настроение. Дъщеря ни казва, че ни се чуди как не ни омръзва от сутрин до вечер с народна музика.“, разказва Елена. Семейството има две деца – дъщеря и по-малък син, но към момента и двамата не проявяват интерес да се занимават с народни танци.

За да танцуваш с душата си и да покажеш истинската емоция от движенията на публиката трябва да си влюбен в танца. Народните танци са необяснима магия, която опиянява духа и покорява мислите и чувствата на човек. За това не е случайно, че именно танца е влюбил Елена и Емануил и години наред поддържа любовта им.

Подобни статии

Top