Делка Домусчиева е на 55 години. Панагюрка с волна душа. От няколко години обаче живее в Пловдив заради малката си внучка. Дарява кръв повече от две десетилетия. Започнала заради сина си.

Делка е от панагюрско село, омъжила се съвсем млада в Оборище. Работила е почти всичко и е отгледала двама сина. След демократичните промени през, 1992 година запова работа уж за малко като кранист. Но това за малко, продължава 20 години и Делка се пенсионира като кранистка.

Сега 55-годишната жена гледа малката си внучка. Останала при нея, тъй като баща й работи в чужбина. Пише поезия, чете езотерична литература. Кръвната й група е А+. Дарява всяка година. Не се притеснява от зарази.

Делка става кранист по стечение на обстоятелствата. След като я съкращават от работа в земеделската кооперация, тя решава да отиде в металургичния комбинат в Панагюрище и там й предлагат да се качи на 40 метра над земята.

Наскоро панагюрката се включи в кампания за кръводаряване в Пловдив. Тя е категорична, че когато й е възможно пак ще го направи.

Поли Илиева е медицинска сестра. Започва работа в пловдивския кръвен център още след като завършва медицинското си образование – 1980 година. Тогава е само на 26 години. Тези дни тя ще се пенсионира.

Поли Илиева имала желание да стане хирург. Но животът й се стекъл така, че завършила за медицинска сестра. Работата ми харесва и останах да работя тук, в Кръвния център, толкова години. Не съм и помислила да отида да работя някъде другаде, разказва Поли. Близките й я подкрепят, защото всички са кръводарители.

Медицинската сестра уверява хората, че винаги, по всяко време могат да дойдат в Кръвния център, за да дарят кръв и спасят човешки живот.

Д-р Соня Джевизова е директор на Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив. Работи от много години тук, виждала е какви ли не случаи. Категорична е, че нищо не може да замени кръвта като средство за спасяване на живота.

В кръвния център има един шкаф, в който се намират картоните на постоянните кръводарители, с които се работи непрекъснато и които биват призовавани в трудни моменти.

Докато екипът ни беше в Кръвния център, тук дойдоха много млади хора, за да дарят кръв за свой близък, който се бореше за живота си. С надеждата да му помогнат. Повечето от тях пристъпваха с притеснение и страх към манипулационната, но усмивките на сетра Поли Илиева и нейните колежки, топлите думи на д-р Джевизова, намаляваха донякъде напрежението им.