Къща Хиндлиян – овехтелият лукс (СНИМКИ И ВИДЕО)

Една от най-големите и най-пищно обзаведени къщи в Стария Пловдив е принадлежала на богатия търговец от Възраждането Степан Хиндлиян. Това е едно от местата, които при всички случаи трябва да се видят при посещение на Стария град. Реставрирана, със запазени стенописи и подбрани виенски мебели, домът на богатата и многолюдна фамилия на възрожденския търговец е мястото, където със сигурност човек се чувства като в миналото. И си представя как всеки момент от виолетовата дамска стая ще излезе домакинята или единствената й дъщеря и ще го покани на горчиво кафе.

Къщата е строена през 1834-та година, за да приюти семейството на известния тогава представител на стария арменски род Мануг. Родът му бил проследен до началото на 17-ти век, когато Армения е била под персийско господство. Фамилията се преселва оттам у нас през Полша. Една част от нея се установява в Пловдив.

Прозвището си фамилията Хиндлиян получила от турците. То не било дадено на Степан, а на неговия баща Мануг. Степан Мануг бил много богат. Когато започнал да търгува с Индия, те започнали да го наричат Хиндиоглу, но тъй като бил от арменско потекло, хората започнали да го назовават Хиндлиян като един вид прякор. Впоследствие семейството му също приело това име.

Къщата била замислена като зестра за дъщерята на търговеца. Но тъй като тя станала много хубава, той така и не поискал да излезе от нея. По желание на търговеца домът му бил свързан със съседната Балабанова къща чрез специална порта. Тя разделяла като комшулук дворовете на двете сгради, разположени терасовидно в центъра на единия от хълмовете. Връзката между тях е впечатляваща, защото придава ансамблово родство на двете къщи. Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза.

Изключително представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Пространството включва кладенец и градина, обрасла с бръшлян.

Влизайки в самата къща, очарованието и красотата й завладяват още с първия поглед. Защото с първите стъпки в хайата на първия етаж, човек попада в миналото и го обгръща приказната атмосфера на уютния и красив възрожденски дом. Изографисани стени, красив резбован таван, уникален по рода си с това, че розетката е оцветена в синьо – нещо, което не се среща никъде другаде в Стария град. За стенописите на първия етаж на къщата за първи път са изполвани хартиени шаблони. Впоследствие тези шаблони започват да се прилагат при украсата на стените на градските къщи в цялата страна. Когато през 1974-та година сградата е реставрирана и обявена за паметник от национално значение, се наложило да бъдат снети 7 пласта боя от стените, за да се стигне до оригиналните стенописи.

Банята е покрита от купол с отвори, през които влиза слънчева светлина и се е топлела чрез подово отопление – глинени тръби с отвори на пода, които са бълвали горещ въздух. Пред нея имало помещение, в което били оставяни кърпите за подсушаване, а още по-напред – стая, където къпещият се да се съблече преди банята и да си почине след нея. До банята, намираща се на полуниво на първия етаж, се стигало по стълби през помещение, което явно е било използвано за работно. В него се пази автентична шевна машина, стари съдове и подноси, скринове и шкафове.

Стаята на майката била мъничка, в нея има само едно легло. Там лехусата оставала в първите 40 дни на новороденото. В тази стая на тоалетката са подредени сребърни четки и огледало, както и две сребърни кутии за бижута. Типично дамски тоалетни принадлежности, ползвани от богатите жени по онова време. Дантелените завеси, порцелановата нощна лампа, кадифената кутия за ценности на нощното шкафче, характерният за спалните умивалник на голямото огледало. Всичко това напомня, че тази стая е принадлежала на домакинята, която е прекарвала доста време в нея, докато се е грижела за бебето си.

 

В красивата и светла синя спалня се пазят масивно легло, изящни мебели и автентични сервизи. На стената от двете страни на леглото има нежни гравюри върху пергамент, напомнящи японските графики от 18-ти и 19-ти век. А в центъра на хайата освен портрета на Степан Хиндлиян, могат да се видят красиви виенски маса и столове, инкрустирани със седеф. Масичката прилича на картина и е уникална. Когато не се ползва плотът й се повдига и тя стои като картина.

 

На втория етаж преобладават разкош и лукс, макар и малко овехтели. Четири големи стаи, разположени на 86 кв. м. Всички стени са изрисувани, рисунки има и по таваните и резбованите розетки. Декорацията е ненадмината – това е къщата с най-богат рисунък. Пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции са само част от това, което може да се види. А дървените тавани във всяка стая са изографисани пищно като килими, но в тон с мебелировката и цветовете в съответното помещение.

Впечатляващи са предметите във всяка стая – книги, кутия за хляб, съдове и сервизи, грамофонът, специалната масичка за пури, машинката за рязането им. В никоя друга къща в Стария Пловдив не може да се види запазено ежедневието от миналото в такава пълнота. Освен стенописите и алафрангите на втория етаж прави впечатление марморният фонтан в салона, от който е текла розова вода.

Днес къща Хиндлиян се използва освен като илюстрация на богатия живот на старите пловдивчани от Възраждането, също и територия за експониране на творби на съвременни български художници – предимно скулптура. В нея се снимат много филмови продукции. Заради тази част от историята на къщата преди няколко години братя Тавиани снимат в нея филма „Чифликът на чучулигите“. Тук са заснети някои сцени от филмите „Пътят към София”, „Последния господар на Балканите”, както и епизоди от сериала „Октопод”.

За съжаление времето е оставило своя отпечатък върху стените, таваните, фасадата… Заради това се налага къщата да бъде реставрирана.

А наследниците на Степан Хиндлиян все още живеят в Пловдив. Те са оставили къщата за музей, за да я гледат хората. Оставили са една следа във времето от себе си.

Подобни статии

Top