Фотограф: Михаела Иванова
Венелин Методиев е роден в София. Дипломира се в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1998 г. в класа на проф. Здравко Митков с ролята на Нерон в спектакъла „Нерон-суперзвезда“ от М.Хубай. Гастролирал на сцените на Драматичен театър „София“, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Държавен пътуващ театър – София, Театър „Перпетуум мобиле“, както и театрите в Габрово, Сливен и Добрич. От 2005 до 2010 година е актьор в Родопски драматичен театър „Н. Хайтов“ – Смолян. От август 2010 г. е в трупата на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Венелин Методиев намери време в натоварената си програма, за да разкаже за първите си трепети на сцената, бъдещите проекти и за работата си в Пловдив.
– Роден сте в столицата, играли сте на сцената на театри в София, Габрово, Сливен, Смолян, Добрич, а в момента сте част от трупата на пловдивския театър. Намерихте ли своя пристан в града под тепетата?
– Вече пети сезон съм свързан творчески и емоционално с Пловдив. Открих много сродни души и преживях прекрасни мигове на сцената. Чувствам се щастлив и благословен, че работя любимата си професия в такава среда!
– Кога и как се запалихте по актьорството? Разкажете повече за първото си представление пред публика.
– От много малък мечтите ми са свързани с театъра. И когато те се сбъднат във времето, нямаш основания да си недоволен от живота! На 8 годишна възраст попаднах след конкурс в школата на Ники Априлов в Дворецът на пионерите. Първата роля, която изиграх беше на козел в „Добът на Котана” от Самуел Маршак. И до ден днешен помня откъслечни текстове. С Мирослава Гоговска, която беше мой партньор в тази пиеса скоро си припомняхме диалози и много се смяхме!… Невероятни приятелства се случиха там, които продължават в годините. С Невена Калудова и Мариан Бачев бяхме приети по едно и също време в НАТФИЗ, завършихме заедно и макар че всеки пое по своя път – срещаме се. С Мариан няколко пъти и на сцената, три от които в Пловдив.
– Малко хора знаят, че освен актьорските Ви изяви, сте написали и либретото на оперетата за деца „Малката кибритопродавачка”. Ще има ли възможността и пловдивската публика да се наслади на оперетата?
– „Малката кибритопродавачка” е нещо, за което мога да говоря много, но понеже в нея музиката е голямото достойнство, ще кажа само, че трябва бъде чута от повече хора. Румен Бояджиев-син е един изклюичтелно талантлив млад човек с когото съдбата ми отреди среща. Случи се нещо много красиво и вълнуващо. Скоро ще има своята сценична реализация на сцената на Музикалния театър в София с едни от водещите солисти на трупата и под диригентството на Григор Паликаров. Вярвам, че един ден някога ще оживее и на пловдивска сцена.
– Над какво работите в момента?
– „Антихрист” на Емилиян Сатнев. Провокация за целия екип, воден от младата Анастасия Събева. Ще ми се да се случи един въздействащ и оригинален спектакъл и имам всички основания да вярвам в това. Всеки подхожда изключително отговорно към работата си, а това е предпоставка за успех. Дано.
– Кое е последното нещо, което Ви е зарадвало? А кое Ви е натъжило?
– Радват ме простите неща – среща с приятели в Стария град, позитивното отношение на хората, все такива едни уж невидими неща от делника ни. Но, слава Богу, имам сетива за тях. А кое ме е натъжило? Последното беше раздялата с Невяна Кавалджиева, един от най-добрите български сценографи. Привилегия беше за мен да я познавам и шанс да се разхождам сред чутовните й декори в прекрасните й костюми.
– С кого мечтаете да си партнирате на сцената?
– С всеки, на когото му се общува на сцената с мен.
– И за финал бихте ли ни разказали накратко някоя забавна случка, която сте преживял на сцената на Драматичния театър в Пловдив.
– Всичко, което съм преживял на сцената е забавно и славно. Бих написал роман, но едва ли ще има кой да го чете.
