Мистерията на Родопите: Белинташ

Белинташ често е наричан „българският Стоунхендж”. В превод от древните тюркски езици името му може да се тълкува като „камък на познанието”. Според други теории името Белинташ идва от „бял, добър камък”, а трети го определят като „камък на войната” заради войната за главното светилище на бог Сабазий в Родопите.

За да се докоснете до една от най-големите загадки на България, първо посетете село Мостово. То е разположено в родопския рид Добростан, на 27 км. от Асеновград. Селото се намира в средата на квадрат от четири свещени места – Караджов камък, Кръстова гора, Юрта и Белинташ.

Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият връх Караджов камък. Скалният масив е дълъг почти 850 м. и широк между 20 и 40 м. в различните зони.

Надморската височина е 1225 м. По силно ерозирали каменни стълби се достига до горната площадка на скалата, където са издълбани кръгли отвори, улеи и стъпала, които според изследователите образуват карта на звездното небе.

Съществуват няколко легенди за това мистериозно място. Първата от тях твърди, че по време на потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба.

Друга хипотеза твърди, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци, издълбани в скалата се определят като звездна координатна мрежа, а най-смелите предположения твърдят, че на това място извънземните са ръководели развитието на живота на Земята.

Разположението на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсерватория – по време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък. В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател.

Наложени на съвременната карта, те маркират точно копмплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък и Кръсова гора.

 

 

Подобни статии

Top