42-ра самостоятелна изложба на живописеца Петър Пиронков ще бъде открита днес от 18:00 ч., в гр. Пловдив, в Градска художествена галерия /ГХГ/. Художникът е наследник не само на една от най-редките съвременни живописни школи – „Пловдивската”, чийто съосновател е баща му маестро Енчо Пиронков, негов духовен и житейски учител, но и на Римската художествена школа – едно събирателно име за изкуството в неговите най – върхови изяви.
Публиката на Пловдив ще има възможността да се наслади на една монументална микеланджеловска музейна живопис, носеща характерните белези на днешната епоха и интимността на калдаръменият мирис на „Старият град”. Рядко съчетание, но постигнато със замахана жеста и четката и безкомпромисност по отношение на духовния заряд. Картините му ще останат в ГХГ до 26 ноември.
Петър Пиронков е роден на 8-и септември 1977 г. в София. Завършва Национална художествена гимназия „Илия Петров” специалност „Живопис“ в София. Художникът се дипломира през 2003 г. в специалност „Живопис” в класа на проф. Александро Троти, в Държавна художествена академия за изящни изкуства гр. Рим, Италия. Работи в областта на камерната и монументална фигуративна живопис. В периода 1996-2014г. участва в общи изложби и пленери в България и чужбина.
Носител е на първа награда за живопис „Перикле Фацини” 1999 г. и „Златно перо” 2011 г. Негови творби са притежание на галерии и частни колекционери в Италия, Франция, Белгия, Гърция, Великобритания, Германия, Холандия, Австрия, Русия, Китай, САЩ, Венецуела, Мексико, Швейцария и др.
Творецът има над тридесет самостоятелни изложби в България и по света.
„Петър Пиронков създава образ на света, съчетавайки свръх материалното усещане за живопис с желание за свръх духовно внушение за преходност. В този преход има загърбване на познатото и обещание за срещи, за разбиране и хармония в автономен свят на експресивна чувствителност. Неговите персонажи с лекота преминават в различни пространствени измерения със съзнание и чувства не такива, каквито познаваме, а други – дълбоки лични. Героите са в очакване, извисени духовно и обърнати най-вече към себе си. Издължените пропорции им придават извисеност и подчертават хармонията между вътрешната и външната красота. Чрез тази хармония художникът дискутира и върху темата за двойнствената натура на човека – едновременно да се харесва и да се съмнява в себе си.
В изкуството няма критерий за правилност. Правилно е това, което ни се струва правилно и то означава само едно – така наречената действителност не е по-правилна от изкуството.”
Красимир Линков
