Над 300 танцьори от „Чанове“ превземат Пловдив в събота (СНИМКИ И ВИДЕО)

Тази събота Главната ще се изпълни с хората на над 300 танцьори на народни танци от цялата страна. Жълтите тениски на клубовете по български народни танци „Чанове“ от няколко града ще залеят центъра на Пловдив, а по обяд танцьорите ще зарадват почитателите на фолклора с голям концерт на пл. „Централен“.

„Чанове“ е най-старият частен клуб по народни танци в България. Създаден през 2005-а година в София, днес той има регионални клубове в още 7 града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан. Тази година клубът навършва 12 години, а в града под тепетата отбелязва шестия си рожден ден.

Поводът ще бъде отбелязан с празнично шествие по главната улица, което ще тръгне от Джумаята и ще достигне до централния площад. А пред Военния клуб ще бъде и концертът на всички групи, които искат да покажат наученото от тях през годините. Там ще се представят хора от всички фолклорни области на България.

Ръководители на десетте пловдивски групи са Борислав Герговски и Марио Посталов. Борислав ръководи шест от тях, като първата му група датира от самото начало в Пловдив през 2011 година и с малки изменения на състава се е запазила донякъде.

27-годишният Марио Посталов е в „Чанове“ от почти година. Той е дипломиран хореограф, но се занимава с народни танци от 6-годишен. Младият мъж е от Кнежа, завършил е народни танци в НУИ „Панайот Пипков“, а след това хореография в АМТИИ и магистратура по арт мениджмънт. Освен това вече е дипломиран юрист от Свободния университет в Бургас. Правил е съвместно концерти с Ансамбъл „Тракия“, с ансамбъла към АМТИИ, участвал е и в частните формации „Етноритъм“, „Кабири“ и „Пловдивъ“, но в момента само преподава.

„Хареса ми идеята на „Чанове“ – за запазване на българския фолклор, за повдигането на българския дух, за автентичността на хората. Освен това мисля, че не може всеки да бъде преподавател по народни танци, а е задължително да си завършил хореография, да си се докоснал до светилата в тази област. Не може да знаеш 20 хора, да си направиш клуб и оттам нататък да осакатяваш хората, тъй като не знаеш основните принципи на методиката на загряване, на провеждане на часа и т.н“, пояснява хореографът.

За него загрявката и разтягането след танци, са едно от най-важните неща, защото така се запазват танцьорите от нежелани травми. Ненапразно всяка репетиция започва с „първа позиция“ и раздвижване на глезените и завършва със задължителния поклон.

Горд е, че е хореограф в „Чанове“. Разказва, че клубът е запълнил една желана ниша, тъй като до създаването му през 2005-а година, са се почитали българските народни танци под формата на сценично поставени танци, а не под формата на народно хоро така, както е предавано в миналото – от човек на човек по селата. Идеята на създателите – Милена и Костадин Господинови, била да извлекат най-автентичното от всяко едно хоро и да го запазят за хората.

При създаването на клуба всички реагирали буквално с насмешка. Впоследствие обаче Милена и Костадин създават първия самоучител по български народни танци, в който е описано всяко едно хоро – тактове, музика, броене и стъпки. Двамата правят и т.нар. „Хоротека“ – събират много хора организирано и започват да провеждат хора на публични места.

Господинови обучават хореографите си в своя школа. Идеята е всички клубове в цяла България да работят по една и съща методика. Паралелно с това те продължават изследователската си дейност. „Например отиват в Самоковския край, събират най-старите баби и дядовци и започват да ги питат по онова време точно какво хоро се е танцувало, карат ги дори да им го запеят. Вадят се стари ноти от читалищата, пише се авторска музика. Близо 80% от музиката на „Чанове“ е  писана за нас“, обяснява Посталов. По думите му целта е всичко събрано да се опише в книги и да се запази за българите. В клуб „Чанове“ в момента се играят 118 народни хора, но продължават да се изследват още и още. Правят се ежегодни семинари за хореографи и любители, където се изучават новите танци.

Според Марио всеки всеки може да се научи да играе народни хора. „Навремето са казвали, че от всяко дърво свирка не става, аз обаче съм на принципа, че от всяко дърво става свирка, но не свири по един и същ начин. Идеята ни е да запалим фолклорния пламък у хората и да идват с желание в залата. Когато видя усмивките, на което много държа, си мисля, че така се предава енергията“, споделя хореографът.

И наистина, той изисква курсистите му задължително да се усмихват по време на танц. Казва, че дори да бъркаш стъпките, ако се усмихнеш, ще успееш да изиграеш хорото. Държи също да научи курсистите си на размерите на хората и областите, от които са, както и на наименованията им. „Не може да говориш един език, без да знаеш буквите му, така е и с танците. А има колеги, които не ги знаят“, категоричен е специалистът.

Според него интересът към народните танци е огромен. Само в Пловдив „Чанове“ има над 200 членове, включително и деца, а в цялата страна, по непотвърдени данни, броят им наброява между 2500 и 3000. Всеки от хореографите иска да запази максимално хората в групите си. „Целта е да се сплотим, ние сме едно голямо семейство. Който носи жълтата тениска на „Чанове“, той е един от нас“, обяснява Посталов.

По думите му клубът продължава да се развива. Предстои да бъде сформирана група за балкански танци, в която ще се изучават румънски, гръцки, турски и македонски хора.

А защо клубът се казва „Чанове“? „Във всичко слагаме символика, а чановете гонят злите сили. Символът в българския фолклор е всичко – това е нашата история и бит, най-ценното ни, което са искали да съсипят през турското робство. Точно това ни е съхранило“, подчертава хореографът.

Снимки: Фейсбук и DCNEWS

 

 

Подобни статии

Top