На 8 май в градината на комплекс “Острова” гр. Пловдив и на 9 май от 18:00 часа в двора на НЧ “Св. Преп. Паисий Хилендарски-1997”.
Шест села разположени едно срещу друго на двата бряга по горното поречие на Канина река – Лещен, Горно Дряново, Ковачевица, Скребатно, Осиково и Рибново – села, сгушени в дебрите на Западните Родопи с богата история и култура, в които живеят хора гостоприемни и усмихнати. Хора, които посрещат радушно всеки гост и с удоволствие споделят красотата на планината, показват природните забележителности, скрити в нея, описват интересни и неизказани истории, приказки и поверия. А долу в дефилето, Канина река спокойно тече, извива се и ромоли, и разказва истории за красота, любов, сила и болка.
За цялото това магнетично място сдружение “Мисия, Иновации, Предприемачество” от гоцеделчевското село Баничан – в рамките на програма “Създаване ’24” към НФК, прави изследването „По горното поречие на Канина река“. Проектът представя етнографско, фолклорно, културно и историческо изследване на традициите в района. Той ще бъде показан пред асеновградчани и жителите на града на 9 май от 18:00 часа. Организатор на събитието е Сдружение „Станимашка Фотографчийница“, а домакин – НЧ “Св. Преп. Паисий Хилендарски-1997”.
В рамките на проекта беше издадена книга 1-ва за мултикултурния живот на трите населени места по десният бряг на Канина река – селата Лещен, Горно Дряново и Ковачевица, отразен в легендите, празниците, носиите, гастрономията и общата история. Планира се до месец октомври 2025 г. да бъде издадена и 2-рата част на книгата, разказваща за селата от левият бряг на реката – Скребатно, Осиково и Рибново.
Тези четвъртък и петък жители и гости на Пловдив и Асеновград ще могат да видят късометражния филм, създаден на базата на изследването. Близо 30-сет минутната лента разказва историята на трите населени места през очите на хората и свързаните с района легенди и митове от онова време.
По време на презентацията гостите ще видят изложба на характерните за тези села народни носии, които ще бъдат включени в дигитален 3D албум. Ще имат възможност да получат книги и CD с аудио запис на книгата, предназначен за хора със специални нужди.
Да съхраним уникалното наследено от дедите ни!, канят организаторите.
Легенда за Канина река:
За българския народ настъпиха тежки времена. Свирепите османски орди нападаха родопските села и насилствено потурчваха населението им. Вече завладяха Източните Родопи и бързаха на запад.
През една лятна нощ хората от сегашното село Огняново, близо до град Гоце Делчев, се събудиха от виковете на турците. Освирепелите османлии палеха плевните и къщите. Из селото се понесоха страшни писъци. На светлината от огньовете се виждаха силуетите на бягащите хора. Всеки грабваше по нещо ценно или просто каквото свари, понасяше невръстните си рожби на ръце и хукваше към гората. Бягаха с все сила нещастните хорица, но аскерите ги настигнаха и завързаха.
После ги закараха до реката, която минаваше през селото им. Наредиха ги в редица един по един край брега. Мюдюринът започна да ги пита ще приемат ли ислямската вяра или ще умрат. Беззащитните българи наведоха глави. Турският предводител отново повтори въпроса си, потрети го, а навързаните хора все мълчаха.
Разярен, турчинът извади бича си и започна да удря где когото свари. Някои не издържаха и преклониха глава, приеха исляма. Тогава главатарят нареди съгласните да останат на левия бряг, а другите да се прехвърлят на десния. На тези, които останаха на левия бряг, турците бързо нахлупиха червени фесове на мъжете и покриха с черни фереджета жените. После ги подкараха под конвой към селото.
След това побеснелите от яд турци се нахвърлиха с ножове и ятагани върху хората, наредени на десния бряг на реката. Сечаха безмилостно главите им като на пилета, пробождаха телата им с ножове и ги хвърляха в реката.
Почервеня водата от многото кръв и забърза сърдита надолу, за да разказва на всички за нечуваната жестокост на турските аскери. Гледаха турците реката и викаха: „Кан, кан, кан“, което преведено на български значи „кръв“.
От тогава реката прие името Канина река, за да напомня винаги за многото пролята българска кръв от безмилостните турски поробители.
Сдружение „Станимашка фотографчийница“
Мисията на Сдружение „Станимашка фотографчийница“ е да събира, съхранява и показва миналото на Асеновград в снимки. Помага ни да пренесем в бъдещето най-хубавите моменти на Асеновград и района.