Православната църква почита днес българската светица и отшелничка Параскева – Петка Българска.
Сред литературните творби, посветени на нея, особено ценно е „Житие на св.Петка“ от Патриарх Евтимий Търновски.
И до днес житието на света Параскева Епиватска е вдъхновение и упование за християните. Тя е живяла през 11 век в богато семейство от Епиват. Подвизавала се е край Константинопол, след това в Палестина, а по-късно се прибира. Посмъртната слава на преподобната е свързана с нетленните й мощи, които са част от историята на Балканите. По нашите земи почитта към светицата, наречена от народа Петка Българска, е от времето на цар Иван Асен II. Той пренесъл мощите на светицата, в Търново, в неговата столица, в новопостроен храм, който носил нейното име. И оттогава по нашите земи се почита паметта на светицата.
Имениците днес са близо 25 хиляди души.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полязване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Правят се курбани и сборове. На този ден е обичай да се четат молитви за здраве и да се освещава нов дом. На масата ни на Петковден е хубаво да присъства овче месо, курбан чорба, ястия с праз и обредни хлябове.
Поверие казва, че в дните от Петковден до Димитровден не се работи с вълна и не се шие, защото са и „вълчите празници“ – за предпазване на овчари и добитък от вълци.
Според народните вярвания с този празник българите отбелязват началото на зимата.
От 9:00 часа в храма „Света Петка“ в Пловдив ще бъде отслужена тържествена литургия, оглавена от пловдивския митрополит Николай.
На Петковден храмов празник има и обновения храм на Мулдавската света обител, носеща името на Св. преп. Петка.
Празнуват всички, които носят имената Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.