Пловдивска журналистка плете кукли с душа (СНИМКИ) - DC news

Пловдивска журналистка плете кукли с душа (СНИМКИ)

Кукли с душа. Такива са веселите плетени играчки на пловдивската журналистка Веселина Божилова. Цветни, усмихнати, ококорени и много одухотворени, те привличат погледа веднага и навсякъде, където ги видиш.

Куклите са хобито за релакс на Веси. Помагат й да се отпусне след тежкия ден, изпълнен с всякакви събития – от катастрофи, до срещи с министри и депутати. Божилова е журналист с 36-годишен стаж. Завършва телевизионна журналистика в Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски“, а след това работи 15 години в РТВЦ-Пловдив. След това оглавява журналистическия екип на най-известната пловдивска телевизия ПОТВ „Тракия“, известно време работи в издателство „Летера“, както и в доста сайтове. Сега пише и снима за агенция БГНЕС.

В Пловдив обаче я свързват с още нещо – с всеотдайната й работа в сдружение „Майки срещу дрогата“, на което е основател и председател. Написала е три книги по темата и още една – криминално разследване за най-тежкия криминален случай от пловдивската милиция преди 10 ноември, правено от самата нея през 1993-а година и публикувано миналата година от ИК „Жанет 45“.

Научила се да плете още като дете. „Започнах на 6-7 години, когато прочетох приказката на Ханс Кристиян Андерсен „Дивите лебеди“. Изведнъж силно се притесних, че някой ден ще имам девет братя, някоя магьосница ще ги омагьоса и аз няма как да премахна магията, ако не им изплета пуловери. Затова отидох при майка ми и я накарах да ме научи да плета на две куки“, разказва Веселина.

Преди четири години се научила да плете на една кука съвсем сама. „Бях спряла цигарите тогава и започнах, за да се занимавам с нещо и да ангажирам ръцете и ума си. Исках да се науча, защото мога да рисувам и тази дарба все избива нанякъде. В детството си получавах много награди от изложби. Рисувала съм с темпера, масло, на стъкло, но исках да използвам дарбата си в приложно изкуство. Едно лято плетох бижута, после цветя и чанти.  Ровя из интернет и като видя нещо, което ми се струва прекрасно, си казвам: „Аз дали мога да го направя още по прекрасно?“ И като го постигна, сменям хобито“, усмихва се Веси.

С куклите започнала случайно. Миналия ноември била поканена от габровски младежи-доброволци, за да ги научи да плетат. Искали хем да се научат, хем да изработят нещо, което да занесат в местния център за наркомании. Оттам тръгнала страстта й. После в Пловдив плела бебешко одеяло и го декорирала с петленца. Виждайки ги, приятелите й я помолили да им изплете по-големи – за играчка. „Дотогава не бях правила играчки, но изведнъж се оказа, че това е нещо, което много ми харесва и в което се оказах много добра. То ми идва отвътре, всички модели са мои, авторски и интересът към направените от мен неща е доста голям“, обяснява журналистката.

Така нещата тръгнали като лавина. От Коледа досега е продала над 30 плетени играчки и то без целенасочено да им търси пазар. „Качвам снимки във Фейсбук и веднага ги купуват“. Оказа се един нелош източник на допълнителен доход, но е сигурно едно: не ги правя, за да ги продавам. Дори понякога, когато се изкуша да си помисля нещо такова, си казвам: „Не! Прави това, което ти харесва!“, категорична е Веси.

Намира си материалите в различни магазини за прежда и конци, търси по-ефектни прежди, дори такива, които са изостанали по една-две гранки. „То това е част от хобито. Неслучайно психолозите препоръчват хобито като терапия, защото това си е някакъв друг интерес, който ти отвлича вниманието“, пояснява майсторката.

Плете всякакви играчки. Любими са й куклите, които нарича „моите Рошли“, но прави с удоволствие и различни животни – мечета, зайчета, петленца, лъвче, панда и дори зелен крокодил. Наскоро приятелско дете й поръчало да му изплете игуана и тя вече е готова. Направила и серия „Косматковци“ от вносна прежда, която привлякла вниманието й в един магазин. Сега пък има поръчка от една група да им изплете дакели. По думите й материалът сам си казва за какво ще послужи.

„Всяка моя играчка е одушевена по някакъв начин, а докато я правя, се забавлявам и то си личи. Имат душа моите играчки“, споделя журналистката. Тя не работи по схеми. Понякога скицира проектите си, но доста често плете направо, без всякаква рисунка. Твърди, че най-важното е, като създаде нещо с ръцете си, то да й проговори.

„Интересно ми става как докато ги правя, куклите заприличват на някого. Тази не ти ли прилича на една героиня от съдебните ни саги в Пловдив, която съдеше един поет за нараненото си достойнство? Имам една, която стана точно като Йорданка Христова, след като й заших очите и ме погледна. Има и такава закачка – мога дори да пародирам образи“, показва ми Веси някои от играчките си.

Пълни ги със силиконова вата, за да могат да се перат. Играчките са много подходящи за децата над 3-годишна възраст, които много ги харесват, тъй като имат някаква терапевтична роля за тях. „Те са меки, топли и поемат аромата на детето. Малките си ги гушкат и играчките ги успокояват“, обяснява плетачката. На куклите прави дори рокли, за да са по-красиви. Но отказва да им прави допълнителен гардероб, защото е много трудоемко.

Един ден, ровейки из интернет, с голяма изненада прочела, че куклите, плетени на една кука, са древен японски занаят от ХІІ-и век. Наричал се амигуруми, а в превод това означавало „плетени играчки с пълнеж“. Оригиналните японски играчки са с големина между 5 и 8 см. В Япония стават актуални отново през 1945 година, след войната, по време на разрухата – така са правили играчки на децата, разказва Веселина. През 20-те години на миналия век идват мисионери от Запада, те пък пренасят техники за плетене на една кука, което развива този чисто японски занаят и от 2003-а година плетенето на кукли придобива популярност на Запад, като става все по-търсено.

Сега Веси се готви за изложба в Италия. Поканила я друга пловдивска журналистка, която от години живее и работи там, и рисува картини. Заедно с още една българка запазили дата преди Коледа за изложба в италианска галерия.

Мечтае да научи деца да плетат на една кука, да направят заедно играчки, да измислят сценарий и да заснемат с тях анимационен филм. „Аз вече си направих анимация с моите играчки. И се чудя, като ми е дошла тази идея, дали няма да се намери и кой да ми помогне да я реализирам“, надява се Божилова.

А иначе, плетенето й дава вътрешно равновесие и радост. „Особено като ми пратят снимка и видя как детето прегръща играчката, с нищо не може да се купи такова нещо, нито да се подари“, споделя Веси. Нейни кукли вече обикалят света с малките си собственици, които си ги носят навсякъде. Някои от тях са достигнали до Лондон, други в Испания и още европейски страни.

 

Подобни статии

Top