Почитаме паметта на героите от 9-ти Пловдивски пехотен полк

Поклонение и панихида за 72-та годишнина от Операция „Деве баир“ в памет на загиналите герои от на 9-ти пехотен Пловдивски полк ще се проведе днес от 12:00 часа в село Гюешево, община Кюстендил, съобщават от Министерство на отбраната.

Организатор на поклонението е Министерството на отбраната на Република България. Слово ще произнесе министърът на отбраната Николай Ненчев.

 

Ето какво пише по този повод Стефан Шивачев директорът на Регионален исторически музей в Пловдив в „Историята на „бесния стражински” полк, или Девети пехотен пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк”.

„По време на Втората световна война полкът е дислоциран в Пловдив, а след бомбардировките в началото на 1944 г. е евакуиран в околните села, а щабът е разположен в село Клементиново (Труд). В началото на септември 1944 г. в България назряват съдбоносни събития. На 5 септември 9-и полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя за Крива паланка в участъка село Бобешано – връх Руен и не позволи на немски части да преминат старата граница. На 8 септември поделенията на самостоятелния отряд са съсредоточени в указания район. На 11 септември по шосето към Деве баир започват настъпление противникови мотоциклетисти, оръдия и бойни коли. Отделни групи бойци достигат на 50 крачки от нашите позиции, но са отблъснати. След първите сражения от заловени немски войници се разбира, че те са от 162-ри гренадирски полк на елитната дивизия „Принц Ойген” и имат задача да преминат границата и овладеят София. На 12 септември ято самолети „Щука” с български опознавателни знаци на три пъти нападат позициите на 9-и полк. Българското командване не е вярвало, че полкът ще спре немските части, и било уверено, че Деве баир е в немски ръце. На 13 септември е отбита нова нощна атака на германците. На 14 септември следват нови две атаки и германците излизат във фланг на разположението на дружините на полка. Командирът на четвърта рота поручик Никола Гечков повежда контраатака, която увлича целия полк и противникът отстъпва в безпорядък.

Командващият българската армия генерал Владимир Стойчев на място изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст – ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил.

Победата при Деве баир осигурява следващите успешни операции на българската армия в Македония през първата фаза на войната. От жизнено значение за немското командване е да задължи оперативното направление Кюстендил – Крива паланка – Куманово – Скопие, за да осигури време на частите си от Гърция и островите да се изтеглят по долината на река Вардар. Следващият рубеж, на който се укрепяват немците, са височините Варовище и Киселица източно от Крива паланка. На 3 октомври 9-и полк атакува и превзема Варовище, а 24-ти полк превзема Киселица. На 5 октомври към полка е предадена гвардейска дружина от партизани и по разпореждане на командира тя остава като четвърта дружина. На 8 октомври след петдневни боеве е превзет град Крива паланка.

В операцията при Стражин 9-и полк участва в състава на Втора българска армия. Тази висота е вратата към Страцин и на 14 октомври полкът получава заповед да подготви атаката на противниковата позиция при Стражин по целия фронт. На 17 октомври към 9-и полк е предадена елитната за българската армия парашутна дружина, командвана от майор Ноев. На 18 октомври в 5 часа след артилерийска подготовка започва настъплението, но германците оказват отчаяна съпротива. В 13 часа на командния пункт на полка идва командирът на дивизията със заповед Стражин да бъде превзет до вечерта, независимо от дадените жертви. Въпреки преградния минохвъргачен огън на противника, в стремителна атака парашутната дружина достига и овладява ключовата височина Цицката, но в тази героична атака понася повече от 50% жертви. Днес с право ги считаме за първите български командоси. Парашутистът Никола Паскалев Николов с откъсната ръка сам се взривява пред амбразурата на противниковия бункер. Към 21 часа последната съпротива е сломена от дружините на 9-и полк и бойното поле е осеяно с труповете на германските офицери и войници. Приносът на полка в овладяването на Стражин е безспорен. Командването взема решение да му се даде името „Стражински”. Лично командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев приема парада на полка, целува знамето и заявява: „В тези дни, когато аз поех командването на армията, само 9-и полк единствен от цялата армия беше на позиция на западната граница и твърдо като скала отстояваше бесните пристъпи на противника. Цели 40 дни поред без отдих срещу най-върлия враг, който Отечеството е имало някога, вие победихте. Аз не мога да намеря думи да изразя своя възторг, както и възторга на целия български народ от вашите подвизи. Много от вас сложиха костите си по тези чукари, много от вас проляха кръвта си след тежки люти рани. Тези юнаци, които загинаха, и тези, които бяха ранени, с кръвта си запечатаха своя подвиг за вечни времена в скрижалите на българската история. Юнаци, любовта и признателността на народа ще ви съпътства за вечни времена. Това е вашата единствена награда… От днес нататък 9-и полк ще носи името „Стражински”. В някои пленени германски документи заради превземането на Стражинската позиция 9-и пехотен полк е наречен „бесния полк”. Последните бойни действия на полка са при овладяването на противниковите позиции при река Пчиня. На 3 ноември командирът на 6-а пехотна рота поручик Тахтаджиев, изпълнявайки докрай клетвата, обкръжен, води до последен дъх бой и умира със смъртта на храбрите. Три дни по-късно в сражение загива и героят от Деве баир – командирът на 4-а пехотна рота поручик Никола Гечков. Победите през Втората световна война са спечелени с цената на скъпи жертви – 85 убити и 272 ранени.

След края на първата фаза на войната полкът тръгва за родината и на 30 ноември 1944 г. е посрещнат тържествено в Пловдив. Цялото гражданство с цветя и подаръци очаква героите по улица „Иван Вазов” и на Централния площад. Всеки иска да види своите родни синове и братя, които от Деве баир през Крива паланка, Стражин, Страцин, Куманово и Скопие записват неповторими страници в родната ни история. А те, изморени, изгорели от бури и битки, с потъмнели лица се усмихват и бодро посрещат бурния изблик на всенародната радост.

Но този път времената са други. Само месец след тържественото посрещане командирът на полка полковник Иван Бонев е арестуван и осъден по недоказани обвинения на 15 години затвор, глоба от 3 милиона лева, лишаване от права за 20 години и присъждане в полза на държавното съкровище на всичкото му движимо и недвижимо имущество. Година по-късно полковник Бонев е реабилитиран, но след отказа му да се намеси в политическия живот и застане на страната на новата власт, отново е арестуван и изпратен в лагера „Росица”. Това, което не успяват да сторят немските куршуми, прави репресивната машина. На 10 ноември 1946 г. на 50-годишна възраст полковник Бонев умира. Тихо, скромно, без военни почести, каквито полковник Бонев заслужава много повече от плеяда други, чествани за щяло-нещяло, е погребан в Пловдив един герой.

Днес на мястото на казармите на 9-и пехотен Пловдивски полк в квартал Кършияка има хотел, градина и нови жилищни кооперации. Само имената на близките улици „Гюро Михайлов”, „Полковник Сава Муткуров”, „Полковник Борис Дрангов” и паметникът на загиналия легендарен командир на 9-и пехотен полк полковник Борис Дрангов, открит през 2007 г., напомнят за миналото. Историята на Девети пехотен полк олицетворява историята на пловдивското войнство, на тези славни наши деди, които дадоха своя живот през войните за обединение на българския народ. Но тя е история и за техните потомци. Днес живеем в друго време, в което си мислим, че не ни е нужна армия. Но не бива да забравяме поуките на отминалия ХХ век, а и на предишните столетия. Народната мъдрост гласи, че мъж, който има красива жена, трябва да има много пари, за да я задържи. Народ, който има плодородна и богата земя, трябва да има силна и добре въоръжена армия, за да я опази. Това помним от миналото ние, българите, които живеем повече от тринадесет века на тази благословена тракийска земя. И нека да живеем поне още толкова!”

Източник: otbrana.com

Снимка: md.government.bg

Подобни статии

Top