Българската православна църква почита Светите равноапостоли Константин и Елена.
По този повод от 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще възглави архиерейска света Литургия в храм „Св. св. Константин и Елена”, Старинен Пловдив.
Константин I е императорът, който въвежда християнството като официална религия в Римската империя и основава Константинопол – градът, който по-късно ще се превърне в столицата на Византия.
Майка му Елена е ревностна християнка, открила кръста, на който е бил разпънат Спасителят. У нас празникът е свързан с редица обичаи.
Те са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на Кръста, на който е бил разпнат Христос.
През 325 година свиквал Първия Вселенски събор, на който ясно се изразява вярата в триединството на Бог и се утвърждава учението за Христос като Божи син и човек.
Сред делата на Константин в подкрепа на Църквата и за утвърждаване на християнството е откриването на Кръста, на който е бил разпнат Христос. Тази мисия е изпълнена от майка му императрица Елена. На преклонна възраст заминала за Йерусалим. С усърдието й била възстановена светостта на местата, свързани с живота и делото на Спасителя, и били построени много храмове.
В България на този ден своя храмов празник отбелязват десетки църкви, някои от които са били култови места още в Ранното Средновековие.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Наричат празника още Костадиновден – последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.
Имен ден празнуват Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елеонора, Елка и др.