По традиция: Първо коледуваш, а после се жениш (СНИМКИ и ВИДЕО)

Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. У нас този зимен празник е свързан с богат фолклор – обичаи, обреди, песни, наричания, благословии. От незапомнени времена на този ден българите посрещат в домовете си коледари.

За какво са наричали коледарите и какво се пее в песните им в детайли ни разясни проф. д-р Антон Андонов – завеждащ катедра „Хореография” в АМТИИ – Пловдив и балетмайстор в ансамбъл „Тракия“:

Според традицията коледарите са само момци, които са на възраст подходяща за женене. Този обичай е много важен етап от развитието на мъжа. Нашите предци са вярвали, че момче, което не е преминало през коледуване, няма право да се жени.

Коледарите започват подготовката за коледуването поне месец или два преди самия ден. Те се събират, за да разучават песни в дома на своя водач, който се нарича станеник. Той трябва да е по-възрастен мъж от останалите, който вече е коледувал и знае много песни.

Станеникът изрича молитва в домовете на хората, отправена към Бог за семейството и дома, за берекет, плодородие и здраве през цялата година. След изречената благословия водачът се обръща към коледарите с думите: „Ай, речете дружина: Амин!“ , т.е. „Да бъде“. Молитвата на станеника е най-важният обреден момент в коледуването. Коледарите са хора, които носят доброто в къщата, нашите предци са вярвали, че идването им в техните домове ще донесе здраве, берекет и плодородие за цялата година, затова са ги чакали и посрещали като „Добри гости, коледари“, както се пее в песните.

Първата песен, която изпълняват коледарите, влизайки в дома, е за цялата къща, а след това се изрежда за стопанина, за стопанката, за децата, за животните, а ако има мома или ерген в тази къща се пее отделно и за тях.

Всеки ерген, участващ в коледарска група, има своя мома и отивайки в нейния дом, той пее и играе за избраницата си. По традиция коледарите само пеят, танцуват единствено, ако са в дома на своята любима, където се изпълнява ръченица, заедно с момата.

Единствено коледарите в Ямбол танцуват ямболски коледарски буенек, който изразява мъжественост и сила.

Групата на коледарите, наричана още куда и чета, може да наброява от 10 до 20 и повече души. В зависимост от това колко момци има в селото, те са се разделяли и на няколко групи. Коледарите са облечени в традиционните за различните краища на България носии. Облечени са по-дебело и задължително са с елеци, пояси, бяла везана риза, с потури, навои и цървули, с ямурлуци и непременно – калпаци, които са кожени и богато украсени. Някога всяка мома е украсявала калпака на своя избраник с много пуканки, чемшири с китки, бръшлян, а в някои краища са се слагали и малки огледала на калпаците и елеците на коледарите.

През деня на 24 декември, преди групата с коледари-ергени, по домовете минавали малки дечица (момчета). Малките коледарчета пеели детски коледни песни, но не казвали благословия. Домакините ги дарявали с различни сушени плодове, бонбони, кравайчета и др.

Големите коледари тръгвали през нощта на Бъдни вечер от дома на станеника и цяла нощ обикаляли къщите, като те трябва да са се прибрали преди изгрев слънце. Тръгвайки от дома на своя водач, коледарите поемали в посока изток. Предците ни са имали символика за всяко нещо, което изпълняват и тъй като източната посока се свързва с дясно, което е символ на живота, а лявото (запад) символизира смъртта, затова коледарите тръгвали на изток.

Дружините си разделяли селото на райони, като в по-големите села е имало и повече от две чети коледари. Не било хубаво коледарите да навлизат в района на друга група, защото къщите, набелязани за обикаляне, били определяни според това, къде живеят избраниците на момците и не било прието друга куда да минава през тези домове.

Стопаните на домовете дарявали коледарите с плодове, вино, ракия, сланина, суджуци, кравай и пара. Момците били посрещани на трапезата, гощавани и чак след това поемали към следващия дом.

За всички дарове, които получавали в групата, имало специално отредени хора, които да събират и носят дареното. Човекът, който събирал подарените суджуци, сланина и месо се наричал котка, а този, който носел останалото – трохобер или още – магаре.

Навсякъде коледарите били очаквани и посрещани с радост, но ако все пак попаднели на къща, в която стопаните не ги приемат, те правели зулуми. Например: откачали външната врата – това било своеобразно отмъщение, за това, че не са били посрещнати.

Коледарските традиции са се запазили и до днес благодарение и на професионалисти, като танцьорите от Фолклорен ансамбъл „Тракия“. Обичаят коледуване е пресъздаден от проф. Кирил Дженев още преди няколко десетилетия. Обичаят се представя от изпълнителите на ансамбъл „Тракия“ и е наситен с много тракийски песни.

Подобни статии

Top