С тържествени служби православната църква чества деня на Светия Дух. Празникът е подвижен и винаги се пада 51 дни след Великден, непосредствено след Петдесетница. Това са и последните празници от Великденския цикъл.
На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя Светата животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети.
Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.
Народът ни нарича празника Духовден. Свързва се с култа към мъртвите и според народните вярвания на него душите на покойниците, “пуснати” на Великден, “се прибират”. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да “направят сянка” на мъртвите на оня свят.
В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи “виждат” свидните си близки покойници.