Професия библиотекар: „Ние сме нишката, която свързва с книжката“

Професията на библиотекаря е колкото позната, толкова и непозната. Библиотекарите са познати като отдадени любители на литературата, които прекарват часове наред, прелиствайки прашните страници на книгите. От погледа на читателите обаче убягва истинското естество на тяхната професия.

В  поредицата на DCNEWS – Професиите отблизо“ днес ще ви запознаем с работата на библиотекаря.

Тони Петкова и Анета Портева са библиотекари в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Тони има 10-годишен стаж сред книгите, а Анета е в тази професия само от пет.

„Дойдох за малко, но вече десет години съм тук“, споделя Тони и допълва – „още като студентка, когато идвах тук да чета ме грабваше атмосферата, обстановката ме завладяваше. Тази професия е тръпка отвътре.“

Анета разказва, че е попаднала на работа в библиотеката съвсем случайно.

„Мен ме намери професията, не съм я търсила аз. По един проект от бюрото по труда започнах като стажант в читалищна библиотека и оттам нататък започна приключението. Винаги съм се чувствала добре тук, но не съм го виждала като място за реализация, но ето, че пет години вече съм в тази професия.“

В задълженията на двете дами влиза да се грижат за фонда от книги, с които разполага библиотеката. Освен това професията на Тони и Анета е свързана и с работа с много хора.

„В тази професия най-сложното е контактът с хората“, споделя Анета.

Библиотекарите разказват, че заниманието им ги среща с много и различни хора – различни като възраст, образование, професия, религия, манталитет, финансово състояние.

„Пъстро е, при нас идват пенсионери, студенти, работещи и дори цели семейства, които водят децата си, нищо, че ние не сме детски отдел и няма книжки за тях. Родителите просто искат те да свикват с книгата, с атмосферата в библиотеката още от малки.“, обясняват събеседничките ни.

Отношението на библиотекарите е това, което предразполага и връща отново читателите в библиотеката.

„Необходимо е позитивно отношение. Трябва да покажеш на читателя, че той е значим тук. Точно това поведение го кара да се върне отново и дори да доведе някого със себе си“, обяснява Тони.

По-дългогодишната служителка на библиотеката е категорична, че хората показват своята нужда от това да четат книги. „Потокът от читатели при нас е непрекъснат и определено няма отлив на хора от библиотеката, защото я има нуждата от книгата.“

Библиотеката не е просто сграда, пълна с книги. Тя е и място за приятни срещи, интересни беседи и обмяна на опит. Всъщност библиотеката може да се приеме и като една по-различна социална мрежа, в която може да общувате, както реално с приятни хора, така и чрез въображението – вашето и това на автора на книгата, която четете.

Не малко млади хора се насочват към тази професия. Събеседничките ни разказват за една инициатива на Народна библиотека „Иван Вазов“, която дава възможност на всеки желаещ да се докосне до тази професия за един ден. Инициативата „Библиотекар за един ден“ се провежда за пръв път в Пловдив през месец май тази година.

„Дойдоха много млади хора на възраст между 20 и 30 години, които имаха такъв невероятен ентусиазъм. Работиха с базата, с която ние работим, запознахме ги с всяко кътче в библиотеката. Аз се изненадах, защото не очаквах първо –  да са толкова млади, и второ – толкова много хора ще са така развълнувани и вдъхновени от моята професия. На едно от момичетата ú харесваше миризмата на книги и само повтаряше колко хубаво ухае. Те просто бяха щастливи“, разказва Тони Петкова

„Много хора си мислят, че нашата работа е най-просто казано, когато дойде читател, библиотекарят да му подаде дадена книга. Но на практика не е така. Ние общуваме с тези хора“, уточняват двете дами.

Те разказват и за друга инициатива на Народна библиотека „Иван Вазов“, която има за цел да лекува. Клуб „Аптека за душата“, или по-конкретно книготерапия в библиотеката – новата социална среща. Литературната „аптека“ отваря врати през май тази година. Дейността на литературния лечебен клуб е насочена в две направления:  занимания, под формата на беседи, лекции, презентации, демонстрации, тренинг-срещи и други възможни методи, посветени на различни теми и области на знанието. И подготвяне и представяне на тематични витрини, свързани с конкретното занимание.

Стремежът на инициативата е да превърне библиотеката в предпочитано място за срещи, разговори, беседи, в средище за групи от хора с общи интереси и потребности, в място за всеки.

Рубриката Професиите отблизо“  ви запознава с очарованието, красотата и различието във всяка професия. Библиотекарската работа също има своя чар. Всъщност може да определим библиотекарите като съвременни будители.

„Готино е чувството, когато те наричат будител. Това е момента от нашата професия, когато осъзнаваш, че си помогнал с нещо на един човек. Ние тук не всяваме някаква мъдрост или образование, но да помогнеш на човека да достигне до своята книга, от която той има нужда това е един от малките удовлетворителни моменти. Всъщност точно това е, което ме е накарало да остана библиотекар.“ – споделя Тони.

„Нашата професия е различна с това, че всъщност контакта между книгата и човека го осъществяваме ние.“, казва Анета, а колежката и Тони допълва Ние сме нишката, която свързва с книжката, т. е. удовлетворяваме търсенията на читателите. Много често идват посетители и ни питат „Какво четете вие“ или „Какво ще ми препоръчате за четене“, а това също е от удоволствията в професията ни.“

За да си добър в тази работа трябва да си отдаден изцяло, да я вършиш от сърце и разбира се трябва да трупаш опит за да станеш по-добър.

„Ако не се отдадеш със сърце на професията то тогава опита и след 30 години може да не се появи всичко зависи от личната мотивацията на човек. Ако не си отдаден то тогава всичко, което се случва около теб то се случва, независимо от теб. Позицията на едно и също място дълго време не означава непременно, че си натрупал опит и че си станал специалист. Отдаденост, любопитство, опит – това е.“, обяснява Анета.

Двете дами ни разказват как ежедневно се сблъскват с хора, които очакват, че те знаят абсолютно всичко и очакват от тях мигновено да намерят подходяща книга, за която и да е област. „Това, че читателите очакват от нас да знаем всичко си е доста голямо предизвикателство.“

„Не рядко се е случвало студенти да дойдат с определена тема и да очакват, че ние в библиотеката ще бръкнем в някое чекмедже и ще им намери готово написано по тяхната тема. Когато им обясним, че всъщност можем да им помогнем с търсене на книга или на библиографска справка те се сърдят и разочароват. Просто някой, някога им е създал грешна представа за библиотеката.“

На съвременния библиотекар доста често се налага да опровергава гугъл.

„Идват читатели и казват „Ама в гугъл пише това.“. То вярно в гугъл пише много неща, но не всичко отговаря на истината, но понякога е доста трудно да убедим читателите в това. И се започва едно търсене, за да установиш какво иска посетителя. Когато задоволим читателското търсене хората се съгласяват, че гугъл невинаги е прав. Опитваме се да сме в добро отношение с гугъл и с търсенията от гугъл към нас.“ – обяснява забавните ситуации Тони Петкова.

Анета споделя, че обожава детективските моменти в професията си.

„Най-обичам, когато някой дойде и ми каже „Търся една зелена книга.“, а това е изключително предизвикателство и с много въпроси и в процеса на разговор откриваме зелената книга.“, разказва тя и допълва, че е търсила книги във всякакви цветове  и размери.

В библиотекарската професия има изненадващо много забавни случки. Събеседничките ни обясняват, че ако си позитивно настроен всичко в тази работа е много забавно и обогатяващо.

„Идва читател и търси определена книга аз го питам за името на автора, а той не дочул и ми казал своето име, но аз си мисля, че това е името на автора. Отивам да търся и откривам такъв автор, но заглавието не съответстваше. После записвам името на читателя и се оказва, че е същото като на автора и го питам вие автора ли сте. В крайна сметка се оказа, че човекът е търсил нещо съвсем различно.“, разказва още забавни случки от работата си Анета Портева.

За десет години работа в библиотеката Тони споделя, че най-любимата част от професията ú е да помага в търсенето на определена книга.

„Справките, търсенията на хората обичам да контактувам с читателите. Сигнатурните проверки са другото ми любимо занимание, които включват подреждането на книги в залата за свободен достъп. Обожавам ги тези проверки там изпадам в абсолютна медитация.“

Всъщност библиотеката е предпочитано място от много млади хора. С радост библиотекарите ни споделят, че все по-често ученици и студенти търсят литература извън списъците за лятно четене.

„Младежи идват в залата за свободен достъп в библиотеката, разглеждат, сядат на земята, четат си, аз им казвам, че на пода не е много чисто, но те се чувстват комфортно, както у дома си.“, разказва Тони.

С навлизането на компютрите и интернет в ежедневието ни, много хора свързани тясно с образованието и книгата бяха сигурни, че „мишката ще изяде книжката“. Е, не стана точно така. Книги се четат и днес, а по въпроса с мишката и книжката – и двете си съжителстват заедно под покрива на библиотеката. Освен до книги, читателите на библиотеката имат достъп и до компютри.

Хубаво е, че именно такива позитивни и енергични хора като Тони и Анета работят тази професия и именно те са връзката между книгите и хората. А може би точно книгите и криещите се между страниците им емоции и истории, ги правят толкова оптимистично настроени.

Това е професия, която подхожда с много любов и внимание към книгата и нейните читатели.

Подобни статии

Top