Професия машинист: "Мъжка работа, в която трябва да вложиш душата и сърцето" - DC news

Професия машинист: „Мъжка работа, в която трябва да вложиш душата и сърцето“

За професията на локомотивните машинисти казват, че е най-близка до тази на летците. Управлението на скоростните машини и в двата случая изисква железни нерви, максимална съсредоточеност и специфични умения, трупани с години обучение и практика.

Както обещахме, DCNEWS  ще ви представи редица професии отблизо. Днес на фокус е професията на машиниста, и по-конкретно машинист на пътнически влак.

Иван Филчев е от Стамболийски, започнал работа в БДЖ като локомотивен машинист преди 29 години. Никога през живота си не е работил друго. Завършил средното си образование в училище за транспортна техника в Карлово, а след това, заедно с няколко свои съученици, кандидатстват във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София.

„Отидохме на изпит по математика и политическа наука, издържахме изпитите и ни приеха. От този момент до днес не съм си представял, че ще работя друго, освен машинист. И така, на 20 септември 1987 г. започнах работа в БДЖ.“, споделя Иван и ни разказва за началото на живота си в българската железница.

„Първият локомотив, на който се качих, беше веднага след института, дойдох на стаж за 8 месеца тук в депо Пловдив – на локомотив 0438. Машинистът беше Захари Митев, той е човекът, който ми е държал ръката на контролера и ми е давал наставления, как да карам влака. Тръгнахме тогава с пътнически влак за Свиленград. Понеже това ми беше първото качване на локомотив, бях си починал добре. Машинистът ми каза с усмивка: „Ваньо да не заспиш!“, а аз отговорих уверен в себе си, че съм си починал и съм спал достатъчно. Тогава все още се учех и седях на едни стажантски столчета, които са долу в ниското. Влакът потегли и аз, след първата спирка след Крумово, на Ягодово, вече бях задрямал.“ , разказва с усмивка дългогодишният работник в БДЖ и допълва, че машинистът го е успокоил, че при първото качване в локомотив, всички стажанти заспиват.

Работата на машиниста е свързана с много отговорности – отговарят за стотици човешки животи, отговорни са и за техника, която струва стотици хиляди. Иван Филчев споделя, че поговорката „Миг невнимание, цял живот страдание“, е много разпространена в тяхната професионална среда, защото всяка грешка от страна на машиниста, може да бъде фатална и с непоправими последствия.

„Просто не трябва да грешиш. В нашата професия трябва да си перфектен и винаги да си внимателен и сигурен в действията си. Работата в БДЖ е екипна, защото един да сбърка, бърка работата на всички, но най-лошо е да сбърка машинистът, защото това може да отнеме много животи. „

Графикът на машиниста е натоварен и много по-различен, тъй като той се съобразява с разписанието на влаковете, а не с работните дни в седмицата.

„Няма делник, няма празник или пък рождени дни на деца и съпруги – трябва да си отдаден на професията си, защото графикът и разписанията трябва да се спазват. С тази професия сме и големи длъжници на семействата си, пропускаме много неща, тъй като постоянно отсъстваме.“

Иван споделя, че това е работа, която трябва да обичаш, в противен случай не би могъл да я работиш. Тази професия изисква много отдаденост не само заради постоянното отсъствие от дома, но и заради голямата отговорност, която носиш.

Машинистът обяснява, че немалко млади хора идват на работа в БДЖ, но не след дълго се махат.

„Като видят естеството на работа и просто се отказват, не издържат на самия ритъм, а някои напускат, защото са финансово неудовлетворени.“

Иван разказва за стажантите в БДЖ, които днес той обучава:„Има и момчета, които са много нахъсани да работят това, но разбира се има и такива, които предпочитат да си търкат телефончетата и да не се занимават с нищо.“

Освен машинистите, с динамичния ритъм и тежкия график трябва да свикнат и техните съпруги и приятелки, защото професията изисква постоянно да си на път.

„Днес си тук, утре тръгваш, прибираш се след два три дни.“ – обяснява Иван и разказва още, че професията е свързана с много пътуване, а това му доставя удоволствие.

Работата като машинист ти вдига адреналина, защото постоянно трябва да си нащрек. Дългогодишният машинист разкрива, че колкото повече вагони има композицията, т.е., колкото по-голям е влакът,  толкова по-голямо е удоволствието да го караш и колкото по-дълъг е маршрутът, толкова по-приятно е пътуването.

Освен с много отговорности работата на машиниста е изпълнена и с много приятни емоции от многобройните пътувания. С тази професия нашият събеседник е обиколил по-голямата част от страната. Признава, че всички маршрути са му любими и няма място, до което не обича да пътува. Пътят по различните маршрути се научава още по време на стажа, разкрива Иван. Най-често той пътува от гара Пловдив до гарите София, Свиленград, Панагюрище и Пещера.

Машинистът споделя, че новите мотриси, които са по европейски стандарти, си имат много плюсове и разликата от това да управляваш локомотив и мотриса е несравнима.

 „По-лесно е да управляваш нова мотриса, има си и удобства, като климатик например, но тръпката е много по-голяма и приятна, когато караш локомотив с вагони.“

Освен в България, Иван е управлявал влакове на БДЖ и в Гърция. От едно пътуване до Гърция машинистът ни разказва своя забавна история.

„Бях командирован в Гърция и караме един влак за Солун, обаче вали дъжд, а влакът беше голям и тежък и локомотивът започна да боксува. Тогава попитах колегата машинист от Гърция на развален гръцки, колко тона е влакът – като казвам влак на български и не се сещам да кажа трен, а той човекът взе да гледа странно и много учудено. Аз пак повтарям – колко тона е влакът, а той даже се намръщи и не ми отговори. Вечерта, като се прибрахме в хотела, обясних ситуацията на един колега, който знае гръцки и той ми каза, че всъщност съм го питал – колко тона е глупака, то на гръцки влак е глупак, но аз не знаех. След това се извиних на гръцкия си колега за ситуацията.“

Иван не може да скрие, че обича професията си. Той не просто е вложил сърцето и душата си, а е отдал живота си на своята работа. Казва, че това е занаят, в който, ако не отдадеш сърце и душа, просто не можеш да усвоиш.

„Тая професия трябва да я носиш в сърцето, си иначе не става. Обичам това което правя, защото като се прибера, се чувствам удовлетворен от това, което съм свършил.“

Във финансово отношение Иван споделя, че има какво да се желае, но любовта към професията е по-силна от всичко.

„Професията на машиниста е любов, това е. Мъжка работа, в която трябва да си вложиш душата и сърцето.“

Иван Филчев не може да си представи живота, ако не е машинист.

 

Подобни статии

Top