Професия пивовар: Бирата предотвратява рак (СНИМКИ)

Той е д-р Иван Игнатов. Но не е хуманен лекар, а доктор по технология на пивото. Парашутист, служил като наборен войник в Парашутната бригада. След казармата, завършил Университета по хранителни технологии в Пловдив и останал да преподава в него.  Вече 20 години се занимава не само практически, но и научно с производството и създаването на бира. Експериментира непрекъснато с различни видове малцов екстракт. Днес, когато всички любители на пивото празнуват Международния ден на бирата, го заварих да прави вълшебства от малц. 

Започнал да се занимава с бирата от студентската скамейка, защото му било много интересно. „Това е нещо, което много хора все още не разбират напълно и не знаят къде са интересните места. А те са в разнообразието от комбинации от малцове, начини на ферментация, щамове от дрожди … В момента например, правя пиво, което е много различно от това, което е познато в магазина или заведенията. В България хората са свикнали да пият немски тип – лагерно пиво, т.е. долно ферментирали. Българите, които малко са пътували в чужбина, почти не познават останалите. И ако опитат вайс – пшенични пива или тъмни пива, им се струват много странни, нетипични и много често не ги одобряват. А всъщност са разкошни!“, обясни Иван Игнатов.  И разясни, че пивото, което ще излезе съда, в който се майшува бирената мъст, ще бъде тип белгийско – с червеникаво-медни нюанси и плодови нотки.

„В света няма някаква категоризация на пивото. Но условно може да се каже, че има няколкостотин видове бира. Като асортименти разнообразието е огромно -например в Белгия има хиляди. Така че е не е възможно някой да категоризира видовете бира“, посочи преподавателят.

Той разясни, че в Англия, Ирландия, Шотландия, САЩ и Белгия, е много разпространено пивото ейл. Това е т.нар. горно ферментирало пиво. Дали е горно или долно ферментирало, зависи от щама дрожди, т.е. микроорганизмите – дали ферментират при по-висока или по-ниска температура. Това определя стила на пивото като вкус и аромат. Делят се на английски, американски, белгийски и какви ли не още.

„Обикновените светли пива, с които сме свикнали у нас, са с по-характерен хмелов аромат, има и известен превес на малцовия аромат. Докато при ейловете, тъй като те ферментират при по-висока температура, при тях карамелени и плодови нотки в носа са много по-изразени и доминират пред хмела. Характерно е също, че във вкуса се долавя лека сладост. Но като вкус са много различни“, разказа главният асистент в УХТ.

Друг тип бира е Вайс бирата. Това е т. нар. пшенично пиво. То е комбинация от светъл ечемичен и светъл пшеничен малц.

„Всъщност, често срещана грешка е да се смята, че пивото се прави от ечемик или пшеница. То се прави от малц. А малцът е покълнало зърно при определени условия и температура в т.нар. „Малцераи“ – фабрики за производство на малц. Има различни видове малц, като процесът, при който е произведен, дава вкуса на бирата. 

Бира може да се прави само от един вид малц или от комбинации между различни видове, затова асортиментът е огромен. Освен пшеница и ечемик, малц може да се прави и от други житни култури, но те се използват като добавка. Причината е, че целият процес е биохимичен, т.е. напълно естествен, без всякакви добавки от спирт. Хората често си мислят, че в бирата се влага спирт, но това не е така – всичко е напълно естествено и затова тя е много полезна“, подчерта преподавателят.

Изключително модерно напоследък у нас е да се пие т.нар. „жива“ бира. На въпроса ми каква е разликата между нея и обикновената бутилирана бира, д-р Игнатов обясни с една дума: пастьоризацията. Тя се използва, за да се запази пивото по-дълго време, тъй като то често залежава по складовете в търговската мрежа.

„Живата“ бира обаче се прави на място в т.нар. „крафт“ пивоварни. В Пловдив също има такава, предстои да бъде изградена подобна в Перущица. В Германия и Белгия например, подобни малки пивоварни, които произвеждат и предлагат „жива“ бира на място, са често срещано явление, поясни преподавателят. По думите му в България тази ниша се отваря едва сега и предстои да бъде развивана. „Защото много туристи идват и искат да опитат местно пиво. Те познават вкуса на известните марки, защо да пият тях, като могат да опитат нещо ново, някакъв нов букет?“, допълни д-р Игнатов.

От друга страна „живата“ бира запазва целия вкусов „букет“ на истинското пиво, докато при пастьоризацията част от вкусовите качества на пивото се губят.

„От своя страна „живата“ бира се дели на филтрирана и нефилтрирана. В ресторантските пивоварни тези живи нефилтрирани бири, са най-доброто, което можете да опитате. Те са изключително балансирани, ароматни и полезни. Защото бирата има невероятно много полезни вещества – много витамини от групата „В“, аминокиселини, антиоксиданти… Това са все полезни вещества. Разбира се консумацията трябва да е в умерени граници“, подчерта преподавателят.

Така че, бирата има чудесни хранителни и здравословни качества. Заради антиоксидантите до известна степен може да предотврати и образуването на ракови клетки. Но със сигурност трябва да се пие с мярка заради алкохолното съдържание.

Д-р Иван Игнатов разби мита, че от бирата се пълнее. „Не е вярно, пълнее се от мезето, а не от бирата“, категоричен бе той.

Очаквайте продължение!

Подобни статии

Top