Професия пожарникар: Героите на нашето време

Когато попиташ малките момченца, какви искат да станат, като пораснат, много от тях отговарят – Пожарникар. Малчуганите са пленени от професията на огнеборците и неслучайно сред играчките им има противопожарни коли с виещи сирени и каски.

Истината е обаче, че рядко се замисляме за хората, чието ежедневие преминава в спасяването на човешки животи.

В рубриката  Професиите отблизо“ ще ви представим работата, за която много деца мечтаят, а именно – тази на пожарникаря.

За да разберем, как наистина преминава един пожарникарски ден и какви качества са необходими, за да бъдеш в услуга на обществото, ще ви срещнем с главен инспектор Димитър Бришимов, началник на аварийно-спасителния отряд към пловдивската пожарна.

Въпреки че детската му мечта е била да стане пилот, той вече 23 години е пожарникар.

„По стечение на обстоятелствата, когато завърших средното си образование, кандидатствах в академията и така станах пожарникар. И вече 23 години съм в тази професия.“

Малцина са наясно какво точно правят пожарникарите и колко им коства това.

„Професията е свързана с високо ниво на риск, а за да се намали нивото на този риск е необходимо непрекъснато поддържане на добра психофизична форма. Човек трябва да е физически здрав, издържлив и да поддържа тази форма. В нашата професия трябва непрекъснато да се обучаваме и да се запознаваме с всички новости, които навлизат в бита, съответно и всички опасности и начините как да ги избягваме. Пожарникарят трябва винаги да е актуален в знанията си за всички опасности.“ 

Ежедневните задължения на пожарникарите включват поддръжка, проверка и почистване на оборудването, провеждане на тренировки и обучения.

„Всички неща, които пожарникарят е учил още в началната си подготовка поетапно, по план, трябва да се повтарят многократно. Това включва и практически занятия с наличното оборудване. Ние непрекъснато трябва да поддържаме тренираността си за работа с оборудването, за да можем ефективно да го използваме, да сме максимално бързи и при всякакви условия да можем да реагираме ефикасно.“

Всички занимания и ангажименти на пожарникарите са планирани и съобразени с упражнението, което се тренира всеки ден – вдигане по тревога.

„Винаги трябва да поддържаме максимална готовност да оставим всичко и да тръгнем на произшествие, имаме си и норматив – 1 минута за напускане района на службата. От получаване на съобщението до 60 секунди след това, автомобилът трябва да е излязъл вече на улицата.  Така че всичко, което правим е съобразено с оперативната готовност.“

Инспектор Бришимов обяснява, че кандидати за тази професия не липсват, но в някои случаи желаещите не си дават сметка, колко всъщност е трудна, отговорна и опасна тази работа.

„Голяма част от желаещите да станат пожарникари, може би не знаят какво е естеството на работата. Те най-вероятно виждат само престижа на професията, но не си дават сметка, че това е свързано с доста труд и натоварване, с доста лишения. Ние сме такава структура, че трябва винаги да сме готови да работим за неопределено време. Има случаи, в които започват работа, но след една или две години разбират, че тази професия не е за тях, защото им е трудно да поддържат форма или да работят в тези условия.“

Пожарникарите се избират чрез тежък физически изпит, интервюта и тест с психолози, които трябва да определят дали кандидатът за пожарникар притежава необходимите качества и дали той ще остане в тази професия.

Работата на огнеборците е изпълнена със стрес и от тях се изисква особено добро физическо здраве. Условията могат да бъдат много рискови, но това е част от работата и всеки един пожарникар трябва да е наясно с тях.

Въпреки добрата подготовка, срещите със смъртта са винаги много тежки и трудни за преодоляване.

„Най-тежките моменти в нашата професия са жертвите. Срещата със смъртта, особено на деца – това са най-тежките ситуации. Това са трудни истории за разказване. А още по-трогващи и изморителни психически са случаите, когато хората са живи или на ръба между живота и смъртта, нуждаят се от нашата помощ, а ние срещаме трудности да ги спасим по най-бързия начин. Такива операции понякога продължават десетки минути, а на нас ни се виждат десетки часове, защото се стараем да не загубим никого. А ако в такава ситуация става дума за дете, е още по-тежко. Това неминуемо води до психическо изхабяване и претоварване на човека. Това е един допълнителен стрес в работата, което може би е и една от причините много хора да се откажат от професията.“

Въпреки че пожарникарската работа е много трудна, отговорна и изпълнена с всякакви тежки ситуации, инспектор Бришимов обяснява, че дори и в най-лошите моменти те се стараят да намерят забавна страна, за да може по някакъв начин да се подтисне стреса от трудната ситуация.

„При един пожар в апартамент на първия етаж, който целият е с решетки, обезопасен срещу кражби, гори входното антре, гори и кухнята. Двама възрастни се евакуирали и през цялото време твърдяха, че детето е вътре. И с риск за живота няколко пъти минавахме през пожара, за да търсим това дете. Търсихме го под леглата, в гардеробите, навсякъде го търсихме, не можехме да го намерим и в един момент се оказа, че това дете всъщност е два метра високо и е на 22 години и те не са забелязали как и то е излязло от апартамента. А ние през цялото време търсехме дете от бебе, до 3-4-5-годишно. Обърнахме целия апартамент наопаки, даже се забавихме и с гасенето, за да можем да евакуираме и детето.“

Един от последните най-трудни случай в работата на нашия събеседник, е от тази пролет. Началникът на аварийно-спасителния отряд ни разказва за инцидент в Коматево, при който е гръмнал бойлер, в следствие на което пада цяла къща.

„Цялата къща се беше срутила до основи, а вътре имаше две затиснати момиченца, за които имахме информация, че са живи. Ситуацията беше сложна, първо нямаше здрав елемент от къщата, които ние да ползваме за опора, за да повдигнем плочата на къщата и да извадим децата. Започнахме да повдигаме конструкцията, но опасността да се срути отново беше голяма. Успяхме да достигнем до децата и комуникирахме с тях, до последната секунда обаче очаквахме къщата да се срути отново и да ги загубим, а дори да загубим и наш служител в акцията. Цялата операция траеше минути, но на мен ми се сториха часове. Това е една от тежките последни ситуации и за щастие – с щастлив край.

След всяка тежка ситуация обаче, идва и удовлетворението от добре свършената работа. Инспектор Бришимов признава, че точно това е и любимата част от професията му.

„Когато се върнем от произшествие и всички са читави, живи и здрави, техниката е изправна и не се налага нищо да ремонтираме. Това е най-приятната част, когато всичко приключи и сме си свършили работата, както трябва.“

Пожарникарската професия е екипна работа. За да е спокоен и да върши задълженията си качествено, пожарникарят трябва да знае, че може да разчита на своите колеги.

„Човек, за да може да върши тази работа, трябва да е готов да вземе живота си в ръце и да го довери на колегата си, защото никога не би влязъл в огъня, ако не разчита на 100% на колегата, че той ще му пази живота и ще го спаси ако се наложи. Екипна работа с изключително високо доверие! Никой не би си доверил живота на някого, който не е квалифициран, не е добре обучен. При нас трябва и колегата ти да е добре обучен и ти да си добре обучен, за да може, както ти разчиташ на него, така и той да разчита на теб. Тук няма индивидуализъм – всичко е колективна работа.

Както всяка друга професия така и пожарникарската претърпява промени.  „Това е неизбежно, защото се променят новите технологии, бита на хората, а това допълнително натоварва състава и усложнява професията. В ден днешен всичко се променя със много бързи темпове, което създава един допълнителен ангажимент ние непрекъснато да следим всички промени – в строителството, в технологиите и да откриваме начини, с които да се предпазваме от новите опасности.“

За 23 години в пожарникарската професия инспектор Бришимов не знае броя на пожарите, които е потушил и хората, които е спасил. Казва, че не се чувства като герой, а просто си върши работата. Работа, която спасява човешки животи.

Това не е геройство, ако го приемем за геройство, то трябва да е, защото хората са добре тренирани и си вършат работата както трябва. Тук не става дума за някакъв безумен и неоправдан риск. Някои неща може да изглеждат много рисковани, но когато човек познава опасностите и е пресметнал риска, нещата стоят по друг начин. На първо място при нас е да защитим служителя. Той трябва да бъде защитен и предпазен от всички опасности и може би това е и мотото на всеки служител, защото ако пострада спасителят нищо добро не го очаква пострадалия.“

Работата на пожарникарите е да пазят хората, тяхното имущество и най-вече живота им от пожар, рискови ситуации и всякакви природни бедствия. Затова тези спасители трябва винаги да са в отлична форма, да са готови да издържат дълго време на тежко физическо натоварване, защото, както казва инспектор Бришимов:„няма кой да го смени в една тежка обстановка, той трябва да си свърши работата до край.“

Да знаеш какво те очаква, когато влизаш в огъня и да го правиш без страх. Да се подлагаш на риск ежедневно и да доверяваш живота си на друг човек. Винаги да си готов да помогнеш на хората в беда, пожар, катастрофа или бедствие. Пожарникарската работа е екстремна професия, без която ежедневието на всички щеше да е далеч по-трудно и опасно. За да работиш професия, която помага на хората, трябва да си напълно отдаден на нея – „А това отнема много – от свободното време, от времето прекарано със семейството“, обяснява Димитър Бришимов.

„Рискът, който поемаме и страхът от него се предават в семейството, те също ги изживяват. Може би това са недостатъците на тази професия, но адреналин трябва да има, не може без него.“ – допълва още инспекторът.

Въпреки опасността и всички трудности в работата Димитър Бришимов е категоричен, че колкото и пъти да имаше възможност да си избере професия, винаги би избрал пожарникарската.

„За да я работя 23 години вече, със сигурност бих избрал същата професия, въпреки че знам, какво ме очаква. Познавам тази професия най-добре и винаги бих избрал пак нея, защото тя ми дава едно вътрешно удовлетворение.“

Работа, която осигурява сблъсък с непредвидими условия, непосредствени опасности и високорискови ситуации със сигурност трябва да се практикува от хора, които притежават смелост и огромна доза кураж. Има и хора, въплъщение на идеалите на професията си.

Но как продължава животът, след като видиш човек да умира в пожар! Какво е чувството, когато си спасил десетки човешки животи? Въпреки че не се смятат за герои, именно такива професионалисти като главен инспектор Димитър Бришимов, са героите на нашето време.

 

Подобни статии

Top