Професия просяк: Мария от Куртово Конаре (СНИМКИ)

Ромки от Пловдив и селата просят на ключови места край поликлиниката на УМБАЛ „Св. Георги“ и главния вход на Медицинския университет, където е първа база на университетската болница. Въпреки ремонтите на бул. „Васил Априлов“, който е разкопан вече втора година, жените, понякога прегърнали малки деца и дори пеленачета, протягат ръка към минувачите, повечето от които са студенти или пациенти на болницата и медицинския център.

В поредицата, в която DCNEWS  ви представя различни професии отблизо ще ви покажем занимание, което не е прието за професия, но не малко хора живеят от това.

Мария е от Куртово Конаре. Сблъсках се с нея на входа на здравното заведение. Седнала на земята почти до входа към двора на университета, подвила крака по турски. Яде хот дог с наслада. „Купи ми го един човек, нямам пари и за хляб, какво остава за закуска. Това е първото, което слагам днес в уста“, разказва Мария и ме моли за 20 стотинки. Давам й ги, а тя ме благославя. „Дано Господ да ти помогне, жива и здрава да си, мерси много чедо!“

Оказва се, че Мария е на 42 години. Изглежда сякаш е на 60. Лицето й е измъчено, набраздено, косата – побеляла, отдавна не помнеща боя. Последно е била руса, но явно пари за разкрасяващи средства до жената не достигат.

Жената е спретнато облечена и чиста. На шията си дори има филигранно колие. Питам я откъде е – отговаря ми, че е от кофите за боклук. „По кошовете – всичко, дрешки, играчки, гердани – все оттам“, разказва ми Мария.

Жената има 4 деца. Всичките са пораснали, едното дори имало свои. „Имам две внучета, по-голямото е на три годинки, дано са ми здрави“, надява се ромката. „Ние сме български цигани, не сме от тукашните, християни сме.“, допълва тя.

Децата й работели, предимно на строежи като общи работници или на полето. Ягоди, череши, каквото дойде.

Разказва, че хората минават и не дават пари. „Едвам изкарвам за един хляб, на ден по 5-6 до 7 лева най-много. Но в Куртово Конаре няма работа“, обяснява жената. По думите й, че в друг ден още 3-4 жени просели в района, но били от града.

На практика Мария си изкарва хляба пред болницата. „Зима и лято съм тук“, пояснява тя. Според нея от общината никой не гони просещите наоколо. Нито пък от полицията. И въпреки ремонта, прахоляка, шума, продължава да проси.

Докато говоря с нея, идва друга жена, нейна съселянка. Гледа ме подозрително и разпитва коя съм и защо говоря с просякинята. А хората минават и не обръщат внимание на протегнатата ръка. Тук-там някой се спира и дава стотинки.

Подобни статии

Top