Професия фармацевт: „Свързващото звено между лекаря и болния“

Съвременният човек рядко се разминава без медикаменти, когато е болен или без хомеопатични лекарства, за да поддържа здравето си. Големите градове се напълниха с аптеки, защото това е доста доходоносен бизнес. Много хора предпочитат при първи симптоми на грип да отидат до аптеката вместо на лекар. И точно там срещаме специалистите, чиято професия ще ви представим отблизо.

Под лупата на нашата поредица  Професиите отблизо“ днес попаднаха фармацевтите.

Лазар Лазаров от 40 години е фармацевт. В началото на своя професионален път започва работа в аптека „Марица“, 40 години по-късно той отново работи там.

„40 години съм в тази професия, вече съм пенсионер, но ме извикаха пак на работа тук в аптека „Марица“ и аз дойдох.“

Завършил навремето в полувисш медицински институт „Мара Малеева“ в София. Разказва, че е имал достатъчно висок успех, за да запише и лекарска специалност, но избира да стане фармацевт.

„Аз съм кореняк пловдивчанин и не можех да си представя, че ще живея пет години в София, така на третата година се прибрах в Пловдив. А иначе с моя бал можех да вляза и в лекарските специалности и стоматология.“

Лазар разказва, че когато е завършил висшето си образование, е имало закон за младите специалисти, който ги е задължавал да работят три години на село. И така нашият събеседник се озовава на работа в село Градина, Първомайско. Лазар ни споделя една своя незабравима случка от времето, когато е работил на село.

„Аптеката в село Градина беше в къщата на един дядо Ставри, чийто син беше емигрирал преди много години в Швейцария. И с този дядо си станахме много близки. Аз тогава бях на 23-24 години, а той беше на 70. Един ден идва при мен и ми казва: „Искам да ти кажа нещо чедо, ама няма да казваш на никого.“, а аз му казвам – добре дядо Ставри, кажи. „Искам да ми дадеш някакви хапчета да се осятам“ – т.е. искал да стане мъж отново. Аз му обещах, че на другия ден ще му донеса, тъй като трябва да ги взема от Пловдив, защото то на село такива хапчета няма. А той ми каза: „Ако го направиш да се осятам една печена кокошка ще ти дам и една дамаджана вино.“. И казвам аз добре, ама млад човек, за на дядо ти Ставри проблемите ли да мисля, и забравих. На другия ден гледам го чака ме пред аптеката питам го – дядо Ставри какво има, а той „Носиш ли ми?“ – викам – да, нося ти.  Влязох в аптеката, взех му витамин С, аспирин, аналгин и му обяснявам: сега това ще го изпиеш сутринта, това на обяд, а това довечера и вечерта може да отиваш, където искаш. И на другия ден дядо Ставри пред аптеката с кокошката, с дамаджаната и вика: „Бравооо!“. Беше много благодарен, психиката е голямо нещо. Та така дядо Ставри го излекувах с витамин С.“

След трите години като фармацевт в село Градина Лазар Лазаров се връща на работа в Пловдив, а няколко години по-късно започва работа в село Маноле.

„Доста време работих в Маноле и няколко години след като се махнах оттам хората продължаваха да ме търсят. Причината за това е човешкото ми отношение, а и на село взаимоотношенията между хората са други, по-чисти, докато в града са малко озверели, тук всеки гледа себе си.“

За 40 години в тази професия Лазар разказва, че повечето промени са само в негативна посока. Той обяснява, че едно време фармацевтите са работили в здравеопазването, а не в търговията.

„Нямахме планове за изпълнение, за това колко оборот трябва да имаш за месеца, а сега е различно. Всичко е различно, вече тук на 20 м. са четири аптеки, а на 150 м. стават осем. Днес прогресират тези аптеки, които са към големите вериги. Едно време имаше закон от една аптека до друга да има 100 м. разстояние или на всеки квартал според броя на жителите се полагат две или три аптеки. В Пловдив имаше 40 аптеки, а днес са над 300. Просто бизнесът е печеливш и хората с пари се насочват към него независимо, че нарушават много правила. Има закони, които трябва да се спазват, но не се спазват. Ако не му дадеш лекарство без рецепта нямаш оборот и започват да ти викат защо нямаш оборот, ако му дадеш пък нарушаваш закона.“

Преди 40 години, когато Лазар навлиза професията, аптеките в цялата страна са били под единно ръководство – Държавно аптечно обединение. Аптеките в България са били разделени на окръзи и всеки от тях е имал директор.

„Всички аптеки бяха равностойни. Ако в единия окръг има от някое лекарство или нещо друго в повече, веднага се дава на другия, където това не достига. А сега всеки е за себе си, аз не знам какво става в съседната аптека – какво има, какво няма. Имахме отдел „аптечна информация“, който знаеше кое лекарство е разрешено, кое ще се внесе, кое няма да се внесе, просто беше светла наука, а сега вече не е.“

Но въпреки всички промени, Лазар е категоричен, че ако фармацевтът си обича професията, ще дава всичко от себе си, за да помага на хората, които имат нужда от него независимо в какви условия работи.

„Фармацевтът е свързващото звено между лекаря и болния. Не мога да взема на всички проблемите, но се мъча, когато мога да помогна с нещо на всеки един – било млад, било стар. Задачата на нашата професия е да помагаме на хората.“

За да си добър фармацевт е необходимо да си обичаш професията, категоричен е Лазар. Вярно е, че за тази професия трябва много учене, но преди всичко трябва да я носиш в сърцето си, казва нашия събеседник.

„Фармацевтите, които не обичат професията си, по-добре да си хвърлят дипломите и да се откажат. Зорлем калабалък не става – не можеш да работиш нещо, което не ти идва отвътре. Това са хората, които обичат професията си, това са хората, които са се отдали на професията си, та и аз така.“

Лазар разказва, че много от младите му колеги, които са завършили висша фармация у нас или дори и в чужбина, не умеят да четат на латински. Опитният фармацевт обяснява, че това са пропуски в образователната система.

„При нас едно време от упражнение не можехме да отсъстваме, да не говорим за лекции, а сега е друго и изпитите си вземат по-лесно.“

Лазар разказва, че е пътувал доста по-света и обяснява, че завижда на чуждестранните си колеги, защото професията му е изключително уважавана в чужбина.

„Скоро бях в Америка и виждам как в аптеката идват всякакви хора влизат скромно, тихо с уважение. Винаги съм им завиждал на колегите в чужбина за това. А тук влизат и като им кажеш, че това, което търсят го няма и започват да ти крещят „Защо го нямате вие какви сте?“, а причините може да са много в някои случаи лекарството, което търсят изобщо не е позволено за внос в България, ноо… Разбира се не всички се отнасят така.“

Лазар обяснява, че вече я няма тази връзка между клиента и фармацевта, която е била преди 30-40 години.

„Просто хората свикнаха като го няма в тази аптека и хоп, в другата, като го няма във втората хоп, в третата, търсят начин да се сдобият с това, което им трябва, а избор има голям, въпреки че някои неща, като ги няма, ги няма никъде.“

В началото на своя трудов стаж, когато Лазар започва работа в аптека „Марица“, тя е била доста по-голяма и там са работили около 40 души, а днес са само двама. Тази промяна се дължи на прекалено големия брой аптеки.

Всяка професия си има плюсове и минуси, обяснява Лазар.

„Не може да се сравним с онези дето копаят каналите, аз съм тук на хладно, а той там в канала му е топличко. Зимно време аз съм тука на топло, пък той е на строежа. Ние сме по-галени деца погледнато от тази страна, а иначе и при нас има подводни камъни и при нас има трудности.“

Освен забавни случки като тази с дядо Ставри, професията на Лазар го е сблъсквала и с другата страна на живота.

„Когато работих в с. Маноле един ден ми докараха в здравната служба шофьор, който работел на магистралата. През камиона, в който бил шофьорът преминава ток и човекът умира на място. Когато го докараха аз 40 минути му правих изкуствено дишане, бих му адреналин в сърцето, но той е починал на място и аз нищо не можех да направя. Но роднините ме обвиниха, че аз не съм положил усилия, за да го спася. Цял месец след този случай не можех да си отмириша дрехите, миришеше на изгоряло човешко месо. Тя експертизата от съдебна медицина си показа, че човека е умрял на място и моите усилия са били напразни, но много ми тежеше, че ме набедиха, че не съм направил всичко възможно, за да го спася. Но това е нашата професия не може всички да ни издигат като дядо Ставри.“

Въпреки този случай Лазар обича своята професия и вече 40 години я практикува отдадено.

„Обичам си работата, нямам любима част от нея – обичам я цялата. Тя си е едно цяло, както една любима жена не може да я разделиш на части тя си е една любима, така и професията не може и затова си обичам всичко в нея.“

Следващия път, когато влезете в аптека „Марица“ и ви посрещне един усмихнат приветлив човек, знайте, че това е Лазар. Човекът, който 40 години вече е отдаден на професията си и ви помага с усмивка.

Подобни статии

Top