Появилите се отново у нас опити за самоубийство чрез самозапалване могат да се интерпретират като опит да се вмени вина на обществото, държавата или политиката. Това смята пловдивският психолог Елена Атанасова, според която политическата и социална нестабилност в държавата води до отключване на форми на автоагресия. По думите й подобни прояви са характерни за по-чувствителните хора.

Интерпретацията на проявите на автоагресия е различна за всеки човек заради гледната му точка, обясни онко психологът. Според нея 25-те години преход, в които сме свидетели на политическа и социална нестабилност, води и до усещане за несигурност у хората. Точно тази липса на предсказуемост, това, че не знаем какво ще се случи на следващия ден увеличава стреса.

– Г-жо Атанасова, защо отново зачестиха случаите на автоагресия?

– Първо трябва да разгледаме как ние интерпретираме тези случаи, защото когато говорим за посегателство върху живота, дали ще бъде самозапалване или друга форма, тук става дума за автоагресия. Автоагресия, насочена към личността.

Всякакво интерпретиране кои са причините защо се е случило, защо определен човек е посегнал на живота си, всъщност дали ще се самозапали или ще скочи от високо място, по-скоро показват нашата интепретация такава, каквато ние се представяме, нашите съпреживявания, нашите наслоени потребности, начина, по който ние мислим.

И оттам вече като коментари в обществото всеки изразява различна хипотеза. Би било много непрофесионално да тръгнем да правим от модела на поведение коя е причината, кое е провокирало определено лице да посегне на живота си. По-скоро можем да обърнем внимание на публичността на самия акт.

Какво означава публично – да се види от много хора. По-скоро това е един опит, един вик, един крясък, за да може да се вмени вина. Дали ще бъде към обществото, дали ще бъде към политиката, дали ще бъде към семейството, към приятели или към определена организация, това няма значение, това го знае само чоека, който е постъил по този начин.

Не бива обаче да се коментира.Има си препоръки, които са на Световната здравна асоциация, при отразяването на подобни случаи, защото има опасност да се копира това поведение. Затова отразяването и разговорите с близки, познати и съседи идва малко в повече. И това дава една по-голяма публичност и много хора, които са в по-лабилно състояние, биха постъпили по подобен начин, за да може да се чуе какво искат да кажат.

– Възможно ли е политическата ситуация да отключва тези прояви?

– Ами тя политическата обстановка е една и съща от 25 години. По-скоро не политическата обстановка, а усещането за липсата на сигурност и стабилност. Защото липсата на предсказуемост, това, че не знаем какво ще се случи на следващия ден, от своя страна води до едно усещане за несигурност и повишава реактивната тревожност.

А когато човек е с повишена тревожност и в непрекъсната стресова ситуация, която натрупана във времето отключва определен дистрес, човек реагира по три възможни начина: тръгва в атака, тръгва с агресия навън. Никъде не сме чули някой агресивен и злобен човек да посегне на живота си. По-скоро за тези хора се казва, че са много добри, те са добри съседи, нямат никакви конфликти, прекалено добри хора.

Вторият тип хора насочват агресията към себе си и те по някакъв начин увреждат на себе си. И другите хора са тези, които в такъв момент замръзват, в една такава ситуация те не знаят как да реагират. Ето така може да се обясни това, че много хора са наблюдавали този акт, когато говорим за Лидия Петрова, а в същото време не са реагирали.

Не бива да тръгваме да казваме, че ние българите сме сеирджии или народ, който само гледа. Има хора, които не биха могли да реагират, ще замръзнат в една ситуация и не знаят как да реагират.

– В този смисъл как ще коментирате поведението на фоторепортерите, които са снимали самозапалването на Лидия Петрова?

– Това е едно професионално изкривяване. Това е реакцията, при която един професионалист моментално и на момента действа. Имало е хора, които са помогнали, имало е и такива, които просто са замръзнали. Те не знаят какво да предприемат, какво да направят, защото това е една шокираща за тях ситуация.

Така че това са едни обяснени чисто физиологично ситуации, как реагира организма – с атака, замръзване и бягството, което всъщност е автоагресията.

– Има ли вероятност тази автоагресия да се отключва от смяната на сезоните?

– Ако търсим профила на личността на човека, който посяга на себе си, защото автоагресията е вменяване на вина върху себе си, която пък се отразява не само на психиката, но и на тялото. Например в чисто психологичен аспект, автоагресията са автоимунните заболявания.

Когато обаче се говори за това кои хора биха посегнали на себе си, това са хора, които са много чувствителни. Това са хора, които имат лабилна нервна система. При тях има риск от суицид.

Не е един акт, който се е отключил по повод определено събитие. То стои там някъде, вътре, дремещо в подсъзнанието на човека. И когато имаме събития, които в един момент човекът ги възприема като невъзможност да се справи със ситуация, липсват му и социалните умения да се справи с тях, то тогава има определена реакция.

Определено есента при всички положения засилва депресивните състояния, а депресията всъщност е автоагресия.