През новата 2025 година образователната система започва със стари приоритети.
Синдикат “Образование” подрежда важните политики в образователната система и дефицитите, които няма да позволят тяхното осъществяване.
Завършихме годината с резонанс на търсене на индикатори за качество на българското образование, което безспорно може да бъде мотото на новата година, измествайки изкуствения интелект от първото място и това би било чудесно, ако наистина имаше шанс да се случи.
Подобряването на качеството на образование и постигането на по-добри резултати в различните външни оценявания, може да се случи, ако сме осъществили цялостна реформа в образователната система.
И противно на очакванията, Синдикат “Образование” няма да постави фокус към промяната на учебните програми, не защото този проблем е решен, а защото има нещо по-важно – възпитанието.
Възпитанието, като компонент от образованието и възпитанието, чийто дефицит не позволява знанието да възтържествува.
Сякаш не е новина, че българското училище не може да се справи с формирането на граждани от учениците и още по-известно е, че българското общество отдавна е прехвърлило този свой дефицит на гърба на учителя. Защото е много по-лесно да натовариш някой друг със своите неуспехи във възпитание и поведение, отколкото да се признаеш за виновен.
Но въпросът с вината също не е новина, защото тя е споделена, нищо че нейното признание от родители, институции и общество е трудна мисия. Но последните стоварват това бреме към раменете на учителя със задължения, бумащина и осъществяване на неизпълними стратегии.
Очевидно е, че в многобройните случаи, когато родителите са отговорни и са положили основите на доброто възпитание, на християнските добродетели, на респекта към авторитети и истински ценности, резултатите са отлични.
Но когато родителите са абдикирали, когато институциите се страхуват да участват в процеса на възпитание, когато на полицията се забранява да се намесва в училище, се получава сегашното статукво.
Синдикат „Образование“ категорично заявява: