Съветникът, взел матурата на втори тур: Без учение – накъде?

39-годишният Айри Мурад е общински съветник в Пловдив. Живее в кв. „Изгрев“ със семейството си. Тази година се прочу в цяла България, след като на два пъти се яви на матура и най-накрая завърши средното си образование. Нещо повече – след това се записа за студент по зооинженерство в Аграрния университет в Пловдив.

DCNEWS припомня, че политикът от партията на Касим Дал не можа да изкара зрелостния си изпит по български език на първо четене и се наложи да опита втори път наесен. Тогава опитът му беше успешен. 

Мурад се прочу с още нещо – заедно със съпругата си, 28-годишната Зейнеб, са кандидатствали за приемни родители и дори са одобрени. 

– Кандидатствал сте за приемен родител. Защо?

– Обичам децата, обаче все още нямаме деца. И решихме заедно с жена ми да кандидатстваме за приемно семейство.

– Не сте ли имали намерение да осиновите дете?

– По-нататък, ако жена ми не успее да роди. Тя е на 28 години, още е млада. Ако по-нататък не стане и нямаме деца, ще вземем едно дете. Сега се лекуваме и дано да имаме дете. Ако нямаме, ще пробваме и инвитро. Но това вече е съдба, тя като реши, Господ каквото е казал.

– Имате ли одобрение за приемен родител?

– Да, заповедта скоро дойде вкъщи. До 15-20 дни очакваме да вземем едно дете.

– Момченце, момиченце?

– Аз съм казал: Няма значение момче или момиченце! Ние сме подписали протокол – от 1 до 6 годинки. Когато, примерно, майка изостави дете, веднага се обаждат. Вкъщи имаме условия, преди 4-5 месеца направихме ремонт и вкъщи е уютно за живеене.

– Как възприемат близките ви това, че сте кандидатствал за приемно дете?

– Брат ми също е приемен родител. Вече става две-три години си гледа детето, дори си го осинови. Защото то като се роди, веднага му се даде. И момиченцето беше много болно. После оздравя и те го обикнаха и след това казаха: „Просто искаме да си остане при нас!“ и го осиновиха. И то си е тяхно вече. Те имат още две деца, с това дете стават три.

– Как гледат родителите ви на това ваше желание?

– Баща ми почина преди 15 дни. А майка ми много ни помага. Тя много се радва на внуците си.

– А съпругата ви работи ли?

– Не, тя не работи. Тя е вкъщи повече – чисти готви… Аз не искам да работи! Защото ние мъжете сме се родили да работим и да изкарваме пари. Понякога жените изкарват парите за мъжете, но аз така съм решил. Тя да е вкъщи, да готви, да гледа децата!

– Как приемате бурките и забулването на жените в „Столипиново“?

– Ами с времето хората се промениха като религия. През 1992-1995 година нямаше нищо от исляма в квартала. През 1999 година обаче започна да навлиза. Това вече е решение на един човек. Той си решава: „Аз ще се забурквам, аз ще се моля на Всевишния!“. И това си е негово решение. Аз също се моля в момента пет пъти в деня, като мюсюлманин. И жените са така. Те повече навлизат в религията и както пише в Корана – жената трябва да е скромна, облечена както трябва и иска Корана. И те си викат: „Аз ще бъда, както Коранът казва“. Те мислят не само за тоя свят, но и за отвъдния живот, там е вечния живот. Но то вече е лично виждане на човек в Корана. Прекарване на своя живот в исляма. Искат, както е в Корана, примерно, законът не дава жената да е гола, примерно, тя трябва да е забулена с шарпа, не трябва да се показват краката. И жената решава: „Както казва Корана, така ще бъда“. И това е едно решение сам за себе си.

– По-младите жени ли го приемат това или по-възрастните?

– Имаме и млади жени, които в момента много го приемат. Старите жени, те, как да кажа, по традиция и те си го приемат. Времето се мени, хората се менят. Сега виждам, че религиите напредват, хората повече навлизат във всички религии, няма значение християнство или мюсюлманство. Хората в днешно време са по-мирни и по-добре мислят. Затова това, което е било в Живково време, се променя. В „Столипиново“ има християни, има протестанти, има мюсюлмани…

– Вие самият, цял живот ли сте били мюсюлманин?

– Не. Аз като малък, примерно, съм посещавам църкви. В православна църква съм бил, протестантска църква, и в евангелистка  съм бил. Където съм видял, че има духовно смирение и там съм отишъл. Тогава това ме привличаше. И след като 1999 година ислямът навлезе повече в махалата и тогава приех истински исляма.

– Т.е. напълно осъзнат избор?

– Да. Ние живеем в България, има различия във времената, в годините и в човека най-вече.

– Вие наскоро впечатлихте хората, защо си взехте матурата, решихте да продължите образованието си. Как приемат в квартала това?

– Радват се, моите приятели се радват. Аз съм пример за тях, тъй като съм и първият завършил средно образование в семейството. Поздравяват ме. Казват: „Нека ти да им  покажеш този път, който им показа сега, в момента“. Аз им викам: „Момчета, вижте, преди не се осъзнавахме, че трябва да учим, ама човек, когато пораства, тогава осъзнава, че без учение сме за никъде. И аз се осъзнах, така, събудих се и си викам, без учение – накъде?“. И аз мисля така много, ако трябва и ще съдействам на хората, за интеграцията специално, колкото може наши хора да учат във висши училища, да бъдат в институции, в които не са били досега – лекари, прокурори, съдии. Могат, те са умни, обаче просто средата, където живеят, там малко е по-така – върви към старото и още не се е променило. Това е лошото. Аз съм един пример. Ако имаме още 9-10 примера, то ще се види, той ще каже: „И аз трябва да уча“. От говорене на говорене, той може да влезе в един мерак.

 

– Вие сте кандидатствали в Аграрния университет. Какво представлява тази специалност и какво ще работите след това?

– Зооинженер. Предимно, общо се занимаваме с животните. Запознанство с всяко едно животно. Как се храни, как се гледа. Мястото, където ще живее.

– А какво ще работите след това?

– Още не съм решил, съдбата ще реши. Аз винаги правя каквото мога от себе си, но си казвам: „Съдбата ще реши“.

– А защо зооинженерство?

– Защото обичам животните, затова. Защото исках да съм ветеринарен лекар, но то е в Стара Загора и е редовно. И нямах физическо време. Тук с хората трябва да се занимавам всеки ден, и сесии има, нямам това физическо време да ходя, всеки ден да бъда там, пет часа да седя. Просто малко време имам. Зооинженерството е по-близко до ветеринарен лекар. То пак е същото.

– Гледах интервютата с Вас по телевизиите и ми се струва, че малко Ви иронизират колегите, че искате да си изкарате матурата, че искате да учите?

– Аз се чудя на журналистите, защо толкова го вземат навътре, че един турчин иска да учи? Те трябва да се радват, а те го взеха така на мезе. Взеха да се майтапят. Вие се радвайте, че аз искам да уча! Аз много се надявам, че ще се интегрираме. Казал съм и на приятели, и на колеги, че без интеграция просто ще ни смачкат, културно казано и ще ни вкарат в едно гето и просто няма да имаме ефект в живота си, не само вътре в махалата да общуваме, да излизаме малко в центъра, да се интегрираме. Казвам им: „Момчета, трябва да излезем от тая махала, трябва да учим, да общуваме с другите хора. Трябва това притеснение да го победим“. Не може да си само притеснен! Нека моята стъпка да им даде един увод, че стига толкоз. Нека и ние да сме по-интелигентни, по-дисциплинирани, да сме по-културни най-вече с учение, с въздържание…

– А лекциите Ви започнаха ли вече?

– Започнаха, но аз, защото имах проблеми, ги изпуснах и служебна заверка взех. И сега отивам при учителките, учителите и индивидуално вземам материали за учене. Ето сега bTV отново искат да ми вземат интервю. Аз не отказвам, учтив съм. Каквото е нужно – давам интервюта, каквото ми е на сърце – казвам.

– Сега за изборите как е обстановката в квартала?

– Няма изборна вълна дори. Още не са осъзнали, защото са президентски избори, затова май, че са по-слаби избори. Не им е интересно. А парламентарни, общински, там вече е бурно. Хората още не могат да осъзнаят, че има дори избор.

Сега ще е и по-сложна бюлетината, трябва да се обяснява…

– Не е сложно, като се обясни както трябва, мисля, че нашите са умни хора. Само по-старите не са в час, но по-младите момчета и момичета са в час.

– А как гледате на това, че момичетата се женят толкова млади?

– Вече не. Преди беше по-разпространено. Аз гледам сега, имам приятели на 35-36 години, още не са женени. А преди я имаше тая мода. Но сега и момичета, и момчета се женят на 27-28, аз се ожених на 36. Нещо се промени. Децата вече ползват таблети, компютри, всяка една къща, всеки един дом, на 14-15 години имат телефон, айфон, таблет. Навсякъде е. Много хора работят във Франция, Германия, в Холандия, Швеция, дори има и в Швейцария. Печелят си парите и това е много хубаво, че виждат този културен живот, стабилността на една една държава, колко е културна една държава. И някои дори си идват и викат: „Абе какво е тук, дай да съберем по два-три лева и да си оправим пътищата!“. И това е хубаво за нас. Защото отиват и виждат хубавото. А някои искат дори да вкарват хубавото в махалата вътре. И това ме радва!

 

 

Подобни статии

Top