Традицията повелява, че боядисването на яйцата трябва да бъде или рано сутринта на Велики четвъртък, или на Велика събота
Великден е най–светлият празник за християнския свят. На този ден християнската църква почита Възкресението на Божия син Исус Христос. Някои от традициите и обичаите на Великден произлизат от древността и са свързани с езически ритуали. Възкресение Христово се чества в продължение на три дни, а приготовленията за него започват по време на Страстната седмица.
Традицията повелява, че боядисването на яйцата трябва да бъде или рано сутринта на Велики четвъртък, или на Велика събота. Защо обаче яйцата трябва да са боядисани и какво означава това?
Боядисването на яйца обаче не е само у нас, а по целия свят. За тях се смята, че “представляват излизането на Исус от гроба и Възкресението“. Боядисването на яйца обаче датира от древния Близък изток още преди 2500 г., когато хората са използвали природни багри – люспи от лук, спанак, цветове от теменужки, за да ги оцветят.
Има доказателства, че триполската култура в Централна Европа от 4500 г. пр. н. е. до 3000 г. пр. н. е., е боядисвала яйца. Историците смятат, че обичаят е започнал, когато древните перси или зороастрийците са боядисали яйца за Навруз или персийската Нова година. Този обичай продължава и днес сред някои персийски семейства, които боядисват яйца, за да отбележат Навруз.
Точният момент, в който християните са започнали да боядисват яйца, все още не е ясен, но така или иначе става част от Великденските празници. Когато християнството се разпространява в Украйна през 10-ти век, старата традиция за рисуване върху яйца с восък и боя, наречена писанки, става част и от новата религия. В гръцката православна традиция боядисаните червени яйца се свързват с времето, когато Мария Магдалена отива да посети гроба на Исус Христос, но открива, че той вече не е там.
През 1290 г. английският крал Едуард I наредил 450 яйца да бъдат оцветени или покрити със златни листа, за да бъдат дадени на кралските роднини и антураж. Традицията продължава няколко години по-късно, когато Ватикана изпраща на Хенри VIII яйце в сребърна кутия, за да отбележи Великденските празници.
Едва в края на 19-ти век яйцата започват да се превръщат в лакомства за деца, отчасти благодарение на викторианците, които обичаха добрата стара традиция.
Преди време църквата не е позволявала да се ядат яйца през Страстната седмица. Всички яйца, снесени през седмицата преди Великден, били запазени и украсени, които след това били давани на децата като подаръци. Викторианците адаптирали традицията с картонени яйца, покрити със сатен, пълни с великденски подаръци.
Защо червени яйца?
Обяснение защо на Великден яйцата са червени и шарени може да се намери в няколко легенди, които обаче не са свързани с Библията. Римска легенда разказва, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце. От него се измътило петле с необичайно голям гребен. Това било знак, че новороденото ще достигне най-високи почести в империята.
Според друго римско предсказание появата на яйце на червени точки предшествало раждането на император Марк Аврелий.
Има и вярване, че самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в червено яйца. Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го оцветила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено.
Народно предание разказва, че в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: „Чу ли, Христос възкръсна“? Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: „Ако е истина, яйцата ще станат червени“. Когато погледнали, яйцата наистина станали червени.
Тези поверия обаче липсват в Библията и по-скоро се смятат за езически обичаи.
Източник: БТВ