Хора с тежки увреждания и в неравностойно положение в Пловдив остават без лични асистенти. Това се случва, след като в града под тепетата изтече срокът на общинската програма по проект „Нови възможности за грижа”, финансиран с европейски средства чрез Агенцията за социално подпомагане.
Затова днес група от майки, които досега бяха лични асистенти на децата си – повечето с тежки заболявания или състояния като Синдром на Даун, аутизъм и друг тип увреждания, подадоха жалби срещу отказа да бъдат включени в програмата на район „Северен“ в деловодството на кметството. Вчера те са били освободени и насочени да кандидатстват по подобни програми на районните администрации или да си подадат документите за обезщетение при безработица в Бюрото по труда.
Оказва се обаче, че част от тях не са включени в тези програми, въпреки тежкото състояние на хората, за които се грижат – предимно техни близки.
„Имам дъщеря на 24 години със синдром на Даун и много тежък порок на сърцето. Тя е 100% инвалид с чужда помощ. Тук обаче две служителки са преценили, че това дете няма нужда от грижи. По предната програма мойта дъщеря беше класирана на трето място в града като нуждаеща се от най-много часове грижа. А по тази се оказва, че е на 73-то място в района“, ядосва се Виолета Вълкова. Категорична е, че дъщеря й не може да бъде оставяна сама, тъй като може да се самонарани.
„Дъщеря ми е почти на легло, може да направи няколко крачки. Одобриха я за потребител, а мен не ме одобриха за личен асистент, при условие, че и двамата с мъжа ми я гледаме и сме безработни. Сега ще й назначат някой за по два часа, който да я гледа. А другите шест часа? И ние как да си намерим работа, за по два часа?“, пита Милена Шадиева, чието дете е с малформативен синдром.
Не по-малко тежък е случаят на Гергана Атанасова, чийто син Мартин е аутист, а съпругът й е на легло със 100% инвалидност. Но когато правели интервюто за новата програма с нея, й намекнали, че биха я одобрили, ако се грижи и за двамата. „Това е невъзможно! Ако се грижа за съпруга си, синът ми остава без надзор. И обратното!“, обяснява Гергана. Според нея мъжът й се нуждае от почти ежедневно лечение в болница, като се налага тя да го придружава. А през това време няма на кого да остави Мартин.
Мария Петкова има 12-годишен син – инвалид на 100%. Трябва да бъде навсякъде с него, а служителите в районното кметство я класирали на 40-то място, обяснявайки, че е немотивирана. „Как вашите служители разбраха, че нямам мотивация да работя като личен асистент? Това, че не съм си изоставила детето и вече 12 години го гледам, не е ли довод за мотивация?“ – пита в жалбата си до кмета на „Северен“ Мария.
Майките подозират, че при подбора на хората, включени в програмата, са използвани връзки и са готови да се борят докрай за децата си. „Ние имаме нужда от 220-те лева, които ще ни плащат по тази програма, това са сметките ни за месеца, примерно“, коментира Виолета. Тя и майките ще искат среща и с кмета Ральо Ралев, за да му обяснят проблема.
Припомняме, че в интервю за DCNEWS в края на миналата година кметът Ралев беше категоричен, че програмата на районното кметство ще поеме тежките случаи на голяма община. „Този проект приключва в края на февруари и той няма нищо общо с нашия. Но ние ще поемем и техните случаи. Защото там са най-тежките случаи. Ние твърдо ще продължим да се грижим за тях. Но ще добавим и още около 40 потребители, които имат нужда.“, каза тогава Ралев. Вижте повече ТУК!
