1 март за всички българи е един сакрален ден. Ден, в който доброто побеждава над злото, пролетта побеждава над зимата, ден на много положителни емоции и усмивки. Всяка година на този ден милиони български мартенички намират своите притежатели не само в България, но и по целия свят.

Мартеницата и днес ще украси ръката, шията или ревера на всеки един от нас. По традиция тя се изработва от усукани бели и червени памучни или вълнени конци. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво.

Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче или се поставят под голям камък. След девет дни се проверява под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова повече ще са придобивките през годината. Други хвърлят мартеничката в реката, за да им върви по вода.

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. Затова често наричат март – женски месец.

У нас е много разпространен и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Екипът на DCNEWS честити Баба Марта на всички! Вържете си мартеничка, закичете близките и приятелите си, пожелайте им да са бели и червени, румени и засмени и най-вече – да са здрави и дълголетни!