Отборът на Мурат Якин изнесе урок по футбол и отправи послание към Европа и нейните фаворити след 2:0 над бледите „адзури“
Швейцария с лекота преодоля неубедителния и лишен от талант отбор на Италия с 2:0 в Берлин на осминафиналите на Евро 2024 и е подготвена за евентуален сблъсък с митичния тим на Англия.
Това е ново ниво, което отборът току-що достигна, три десетилетия след последната си победа срещу Италия, три години след елиминирането на отбора на Франция на същия етап от Евро 2021. След това обаче швейцарците трябваше да преминат през изпълнение на дузпи, след като се възползваха от пропуск на „сините“.
Този път, въпреки че някои няма да пропуснат да подчертаят слабостта на тази Италия, хората на Мурат Якин изнесоха урок по футбол и отправиха послание към Европа и нейните фаворити – Испания, Германия, Англия, Франция.
Знак, че нещо се е променило, Швейцария бе тази, която авторитетно пое играта от самото начало. Италия имаше трудности да задържи топката, техническите й възможности се ограничаваха главно до Николо Барела и Федерико Киеза.
Притиснати от техническия и тактически контрол на червените, „адзурите“ успяха да си поемат въздух след четвърт час, а първото им нахлуване в швейцарското наказателно поле бе скромно и безидейно. Пет минути по-късно дълъг пробив на Стефан Ел-Шаарауи, който изпълни свободен удар, бе фино отразен от Барела и малко не достигна на Ди Лоренцо да подаде решаващия пас – това бяха сред единствените тръпки, които усетиха италианските фенове.
Властващ в средата на терена, отборът на Швейцария бе първоначално в неизгодно положение в последната третина. Бреел Емболо бе оставен сам, след като пас на Мишел Аебишър го изведе до границата на наказателното поле, но той загуби двубоя с Джанлуиджи Донарума.
Швейцарците трябваше да чакат още четвърт час, за да потвърдят доминацията си, откривайки резултата с гол на Ремо Фройлер в 37-та минута.
Швейцария демонстрира превъзходството си по време на този период на владеене на топката, продължил почти минута и тридесет секунди, прекъснат от 33 паса. Малко преди почивката Донарума също трябваше да бъде нащрек, за да не допусне далечен удар от свободен удар на Фабиан Ридер.
На италианската скамейка Джанлуиджи Буфон клатеше глава, без съмнение с надеждата да прогони този лош сън и да преоткрие мечтата за онзи финал на Световното първенство през 2006 г., спечелен срещу Франция на същия този Олимпийски стадион в Берлин.
След почивката швейцарците направо ги зашеметиха с Варгас. Подаден от Мишел Ебишер от вътрешната страна на наказателното поле, той не беше достатъчно притиснат от италианската защита, за да вкара спокойно топката покрай Донарума и в далечния ъгъл на вратата (46).
Италия може да се самообвинява за една конкретна ситуация в 74-ата минута, когато Джанлука Скамака, удари гредата и пропусна да отбележи. След като спечели Лига Европа с „Аталанта“ Бергамо, той определено нямаше тази увереност с националния отбор.
Завеса! Второто полувреме показа преди всичко спокойствието на швейцарците, които не се паникьосваха при изнасянето на топката и имаха техническите възможности да го правят. Виртуозният триумвират на Болоня в лицето на Аебишер-Фройлер-Ндойе бе в пълен ход, ръководен от капитана Гранит Кшака.
„Липсваше ни интензивност“, подчерта италианският треньор Лучано Спалети, потвърждавайки, че ще търси „повече физически качества“ на следващия турнир, надявайки се да остане на позицията си.
Прозвуча последният съдийски сигнал, швейцарските фенове избухнаха в радост, а италианските коментатори закрещяха от отчаяние.
Източник: БГНЕС, UEFA Euro 2024
