Акушерката Флора Димитрова: Дала съм душата и сърцето си на работата!

Flora Dimitrova

Флора Димитрова е старша акушерка в АГ „Весела”. Вече 40 години работи в тази професия. Някога кандидатствала журналистика в Софийския университет, но не й достигнал бал, за да я приемат. Затова избрала втория вариант – Медицинския колеж в Пловдив. С надеждата впоследствие отново да кандидатства журналистика и да се върне към професията, за която мечтаела цял живот. Но това така и не се случило.

„Не работя, а съм си дала душата и сърцето в тази работа. Дори за миг не мога да си представя, че мога да работя нещо друго. Защото медицинските сестри работят в различни отделения, където има тежко болни хора и смърт, докато при нас е началото. И дори след 40 години винаги ми трепери сърцето и гласа, когато чуя първия детски плач и видя че детето и майката са здрави. За 40 години душата ми не можа да претръпне от това. Това трябва човек да го изпита и не веднъж, а няколко пъти, за да види каква сила ти дава това, да видиш как започва живота в един въшебен миг. Изведнъж от един корем се появява едно бебе, което плаче, шава, буйства, изказва си мнението, защото не дава да го къпят, не дава да го повиват… Има си вече мнение – той е човек. И това е нещо невероятно!”, споделя акушерката. Категорична е, че при мизерната заплата, на която работи, нито за миг не си е помисила да напусне точно заради това прекрасно преживяване.

Флора обича много децата. Мислила да стане и детска учителка, но не съжалява за избора си нито за миг. „Усещането да прегърнеш бебе и да гушнеш по-голямо дете е различно. Бебето е самата невинност, то е чистота. В цял свят козметичната индустрия може да завижда на аромата на бебето – неповторим и не може да бъде имитиран, той е уникален”, твърди акушерката. По думите й не е истина, че бебетата не могат да чуват и виждат. „Всяко от тях се ражда в различен етап на развитие, но е доказано, че деата могат да чуват още в утробата на майката.

„Не е вярно, че детето не разбира, напротив, то всичко разбира! То може да не разбира думата, но разбира интонацията. Когато го погалиш, то разбира, че това е ласка”, твърди акушерката.

Флора не разбира хората, които биха ударили бебе. Твърди, че акушерката, пребила бебе в София, е патологичен и уродлив случай. „Не съм виждала колега и не познавам такъв човек, който би ударил дете. Не е нормално и нито една от нас няма такава нагласа да бъде груба с бебето и новородените деца. За мен това е несъвместимо с нашата професия. Но бебетата са изключително силни, дори може би повече от възрастните. Те се адаптират по-бързо, отколкото възрастните”, категорична е старшата акушерка. Тя никога няма да забрави първото си раждане.

„Това беше най-голямото изпитание в живота ми, освен раждането на двете ми деца и двете ми внучки по-късно. Пред очите ми непрекъснато беше учебника и лекцията как се води раждане. Дори си спомнях на коя страница какво е написано. Пот по гърба ми тече, пред очите ми върви учебника, и когато всичко приключи нормално, не знаех да се радвам или да плача. Толкова бях  щастлива…”

Спомня си ясно бебето – момченце. Била много горда, че е успяла да го изроди и всичко да мине нормално.

„Макар че в нашата работа никога не може да се каже, че си научил всичко. Тя е занаят, усъвършенства се с практиката. В колкото повече ситуации попаднеш, толкова повече научаваш за тази необятна материя акушерството. И въпреки всичко, след 40 години практика все още попадам в ситуации, от които се уча”, обяснява Флора.

Разказва ми за случай, при който майката била толкова щастлива и доволна от помощта й, че след като родила здраво момиченце, четвърто по ред в семейството, попитала: „Акушерке, как се казваш? Аз си казах името и тя каза: „Ами детето ще се казва като тебе”. След 17 години това, същото дете, дошло като голяма жена да роди първото си бебе в АГ „Весела”. А другата Флора, кръстена на Флора Димитрова, е нейната внучка, която носи и трите й имена.

„Помня детайлно ражданията на двете си внучки. И двете се родиха със секцио, защото така се наложи, но аз съм им връзвала пъповете и съм ги гледала от първата им минута. Аз цял живот съм мечтала да имам момичета, за съжаление съдбата отреди да имам две момчета. И раждането на двете ми внучки беше като божи дар. Чувствах се като целуната от Бога. Внучките са по-мили от децата. Защото те са нашето отмъщение. Всичко, което са ни причинили децата и е нямало как да им обясним, че това не е добро, сега внучките отмъщават и заради нас”, усмихва се Флора Димитрова. И разказва, че едната й внучка е вече на 14, а другата на 10 години. Категорична е, че всяко раждане е уникално, а две еднакви няма.

Самата Флора при раждането на момчетата си, слушала акушерките  и не им давала напътствия. Но твърди, че в родилното отделение работата е екипна. Всички работят заедно – санитарка, акушерка, лекар, неонатолог, анестезиолога, в един екип, който работи заедно като петте пръста на ръката заедно.

„Индивидуализмът може да навреди, не може да помогне. Гениален да си в професията си, ако нямаш добър екип, си нищо!”, посочва старшата акушерка.

Още за Флора Димитрова и професията на акушерката очаквайте утре в DCNEWS.

 

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top