„Антихрист“ покори сърцата на пловдивската публика (СНИМКИ)

Антихрист на сцената на Пловдивския театър

Най-новото заглавие в афиша на Драматичния театър в Пловдив „Антихрист“ напълни залата на Дома на културата  „Борис Христов“ снощи. Представлението пожъна огромен успех и даде заявка за дълъг и безоблачен живот на сцената.

Режисьорката Анастасия Събева е млад творец, за когото тепърва ще се говори, категорични са утвърдените имена в театралния бранш. Тя не се страхува да изрази мислите, които я вълнуват и да изтупа праха от неудобните, скрити дълбоко теми за безверието и тъмната страна на обществото ни. Освен всичко друго, Анастасия е успяла да предаде посланията на текста на Емилиян Станев, като е запазила оригиналния език и изящен стил. Тя се спира на „Антихрист“ не заради факта, че преди цели 35 години с този текст Иван Добчев покорява сърцата на зрителите в Пловдив, а защото още след първия прочит се влюбва в творбата.

Най-новите попълнения на Пловдивски театър – Красимир Василев и Димитър Банчев се качиха на сцената заедно с утвърдени имена като Петър Тосков, Красимир Доков, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев и гостуващите актриси – Елена Недкова, Джована и Весела. В ролята на Антихриста се превъплъти младият Васил Дуев. Това бе и неговият дебют на сцената на театъра в града под тепетата, а коментарите след премиерата за ролята му несъмнено предричат, че тепърва го очакват големи успехи.

Впечатляващата сценография е дело на Огняна Серафимова, музиката на Асен Аврамов, а хореографията е на Александър Манджуков. На сцената заедно с актьорите се „качват“ огромни фигури, които наподобяват чучела. В определени моменти от творбата те са ангели, в други са дяволи, а по време на кулминацията разпръскват Таворската светлина.

Продължителни аплодисменти и много цветя получи екипът в края на спектакъла. Сериозна подкрепа имаше и от студентите от НАТФИЗ, които бяха дошли специално, за да подкрепят младите си колеги.

„Антихрист“ разказва историята на една душа, която преминава през доброто и злото, открива силата на прошката и любовта, разкъсва се между вярата и съмнението. Можем ли да простим и да спасим душата си? Възможно ли е да устоим на изкушението на Дявола? Има ли път към Бога и какъв е той?

Финалът на представлението носи и надежда за спасение на душата. Въпреки, че в края на пиесата българската държава пада под робство, човешкият дух не успява да се пречупи и продължава да се лута в търсене на спасението. Това е и посланието на целия екип – българите трябва да имат вяра, да се уповават на собствените си сили и да не допускат съмнението в душите си. Само тогава нацията ни има шанс за по-светло бъдеще.

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top