Българският филм „Жалейка” – с награда на Берлинале

0,,19062544_303,00

Филмът „Жалейка“ на българската режисьорка Елица Петкова спечели на фестивала Берлинале специалното признание на журито в категория Генерация 14плюс. Коя е Елица Петкова и с какво филмът й впечатли критиците?

Навярно и вие сте присъствали в детството си поне веднъж на погребение. Може би все още си спомняте как сте се приближили до ковчега. Как сте се надигнали на пръсти, за да целунете студеното чело на мъртвеца. Сигурно и днес в главата ви кънти плачът на жените в черно, които молят покойника да се върне от онзи свят. И сигурно сте усетили болката от мъчителната тишина след отчаяния вик на тъгата. Онзи мълчалив поглед на околните, който изисква от близките на покойника да тъгуват – дълго и болезнено, както повеляват традициите и обичаите.

Именно с това се сблъсква 17-годишната Лора, която живее със семейството си в малко планинско селце. Място, където времето сякаш е спряло. Когато баща ѝ умира, Лора се опълчва срещу нормите на траура, защото иска да продължи да живее младостта си. Това е накратко сюжетът на „Жалейка“ – първият пълнометражен филм на българската режисьорка Елица Петкова, който бе представен на 66-тото издание на авторитетния филмов фестивал „Берлинале“ в категория Генерация.

„Това е моята Лора“

„Никой от нас не е гледал целия филм. Световната му премиера ще е на фестивала в Берлин. Нямам търпение да се видя на екран“, сподели още през януари за ДВ 23-годишната Анна Манолова. Тя изпълнява главната роля, а това е първото ѝ професионално участие пред камера. „Четири пъти съм кандидатствала в НАТФИЗ и все не ме приемаха. От две години уча в театрален колеж „Любен Гройс“. Именно там, в колежа, видях и обявата за кастинг за „Жалейка““, спомня си Анна Манолова.

За ролята на Лора кандидатстват 40 актриси. Кастингът се провежда онлайн, тъй като по това време режисьорката Елица Петкова е извън България. „Когато получих снимката на Анна, бях в Тайланд. Вече бях много отчаяна. Толкова много момичета кандидатстваха за главната роля, но нито едно от тях не отговаряше на моята представа за Лора“, разказва режисьорката. Но още в мига, когато вижда снимката на Анна Манолова, тя вече знае: „Това е моята Лора“.

„Анна е много прозрачна. Тя е много истинска и в нея няма никаква суета. Бързо разбира какво се иска от нея“, казва 32-годишната режисьорка. И докато с филма „Жалейка“ младата актриса прави своя дебют, Елица Петкова може да се похвали с много други проекти. Тя се занимава с режисура от 2008 година и вече е реализирала три документални, шест късометражни игрални филма, един уебсериал и един пълнометражен игрален филм. За нея „Берлинале“ не е първият международен фестивал. През 2015 година филмът ѝ „Липсващ“ бе избран за германски претендент в конкурсната програма за още недипломирани режисьори в Кан.

Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, а същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да зареже научната работа. Днес учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB).

„Никога не съм била киноманка. За мен филмът е средство, с помощта на което можеш да изразиш нещо, което те вълнува. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно“, казва Елица Петкова.

„Да дадеш най-доброто от себе си“

„Работата с Елица е изключително приятна“, казва на свой ред актрисата Анна Манолова. „Тя е един от най-вдъхновяващите хора, които съм срещала, заедно с Петър Върбанов от театрална студия „Игра“, на когото съм много благодарна за всичко, на което ме е научил. От Елица също научих невероятно много. Тя е много спокойна, търпелива и ти дава пълната свобода да се отпуснеш и да дадеш най-доброто от себе си. Имах голям късмет, че още в първия ми филм имах удоволствието да работя с човек, който знае много добре какво иска да направи и какво иска от мен“, казва младата актриса и добавя, че целият екип е работил с много любов над този проект. „Затова няма как продуктът да не е много добър“, убедена е Анна Манолова.

А с какво „Жалейка е спечелил критиците от „Берлинале“? – “Ние бяхме силно впечатлени от умелия подход, чрез който са представени културните промени и сблъсъка на новите и старите ценности в едно малко градче в Европа. Със своя изключително добър поглед върху детайлите, натурализмът на този филм, комбиниран със завладяващата история на една млада жена, която търси мястото си в света и постига тъй желаната от нея свобода, е брилянтно представен – както от страна на режисьорката, така и на актьорите.“

66-тото издание на „Берлинале“ бе открито на 11 февруари. Председател на журито бе световноизвестната актриса Мерил Стрийп. В рамките на фестивала бе представен и още един филм на български режисьор – късометражният „Сляпата Вайша“ на аниматора Теодор Ушев по разказ на Георги Господинов.

Източник: dw.com

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top