Български био липа, шипка и коприва – най-търсени в Германия (СНИМКИ)

lipa

България е ценен производител на билки, произведени по методите на биоземеделието. Това заяви в Пловдив по време на Първия конгрес по  биоземеделие в България германският бизнесмен Адриан Кранвогел, чиято фирма изкупува от нашата страна различни видове лечебни растения, за да ги предлага на немския и европейски пазар. Компанията му търгува както с диворастящи, така и с култивирани билки.

Липа, шипка и коприва са сред най-търсените сред диворастящите лековити растения. От култивираните германската фирма изнася резене, мента, маточина и лайка. Според Кранвогел качеството на българското производство е високо, особено, ако са био.

Има сериозна разлика в организацията на работа при събирането на диворастящи и култивирани билки, посочи германският бизнесмен. По думите му при диворастящите продукти трябва да се изясни първо какъв би бил добивът от природата и едва тогава да се прави организация.

При култивираните продукти трябва да се планира целият процес на обработка – от засаждането, до добива, посочи Кранвогел. Според него България вече има доста традиции и в двата начина на производство.

„Това, което е задължително да се знае е, че биофермерството  е без влагане на тор и пестициди. В началото всеки, който е свикнал с конвенционалното земеделие, ще се сблъска с много проблеми. Един от тях е понижаването на добива с поне 30%“, поясни Адриан Кранвогел. Той обаче допълни, че след няколко години работа, добивите се покачват.

„Разковничето е в отглеждането на възможно повече видове култури“, подчерта бизнеменът. И разясни, че в конвенционалното земеделие се отглеждат основно три вида култури – пшеница, рапица и слънчоглед. В биоземеделието обаче се набляга на поне 5-6 вида, като се включват също модерните напоследък киноа, лимец, елда, овес, просо.

„Имам опит с биоземеделието в България от 8-10 години и виждам, че търсенето е голямо, но проблеми има, а земеделците, които работят по този начин са малко, тъй като отказът от торове и пестициди води до повече вредители и плевели, а това снижава добивите.

„Имали сме доста големи трудности в началото, поради неразбиране за биопроизводството. Най-голямата грешка е да се замени конвенционалното земеделие с био и да се ползват същите или подобни методи на отглеждане на културите“, отчита българският производител Веселин Пенев. Той призна, че за биопроизводителя всеки ден е различен от предишния, а най-важното е произведения продукт да бъде сертифициран от уважавана организация. Това е и тайната на успеха, коментира Пенев.

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top