Вижте най-важното за най-известните украшения в света

431422_383619041665628_1204164103_n

Блуждаещата перла, диамантените пантери, изумрудната тиара –  са едни от най-предпочитаните от жените украшения в света.

Тиарите пък са сред най-неочакваните тенденции в тазгодишните модни ревюта на световните подиуми. Така че, тази година най-актуални ще бъдат именно диадемите. От столетия те украсяват не само главите на принцесите и херцогините, но и на по-богатите дами, а сега се прехвърлиха и на модните подиуми. Тази година на ревютата се разходиха модели с тиари на Сен Лоран, Миу Миу и Rodarte. Те показаха скъпоценни камъни в косите, които придават сияещ ориол около главите.

Оказва се, че брилянтите, както и преди, си остават най-добрите приятели на жените. Вижте най-известните украшения с диаманти!

Диадемата на Мария-Луиза Австрийска

Сватбеният подарък на Наполеон I за втората му жена Мария-Луиза  Австрийска бил направен през 1810 година в ювелирното ателие на „Етиен Нито и син“, на чиято основа впоследствие възниква знаменитата ювелирна къща Chaumet. Диадемата била само част от цяла гарнитура украшения. Освен нея бъдещата императрица получила също обеци, огърлица и гребен, направени от иумруди и диаманти в златен и сребърен обков. През 1953 година гарнитурата била изкупена от наследниците на Мария Луиза от ювелирната компания Van Cleef & Arpels. Те разделили ценните предмети.

Местонахождението на скъпоценния гребен е неизвестно, а огърлицата и обеците се намират в Лувъра. Най-удивителна съдба имала диадемата.

От нея били извадени изумрудите, които използвали за направата на други украшения. Фактът, че скъпоценните камъни са били част от диадемата на императрицата само ги направил още по-скъпи. А празните места били запълнени с персийски тюркоази. Сега диадемата се съхранява в Националния музей по естествена история във Вашингтон.

Диамантената панделка на императрица Евгения

Последната императрица  на Франция, жената на Наполеона III Евгения, била законодателка на европейската мода през втората половина на XIX век. Всеки неин тоалет, всяко украшение — били произведения на изкуството, достойни за това, да бъдат показвани в най-добрите музеи на света. Например, в Лувър — като тази брошка – диамантената панделка с подвижни пискюлчета.

Френският ювелир Франсоа Крамер, който направил панделката през 1855 година, предполагал, че това ще бъде закопчалка за диамантена препаска.

Обаче императрицата имала свои планове – така с помощта на друг ювелир, панделката се превърнала в брошка с пискюлчета.

През 1887 година, след падането на империята, кралските драгоценности били били пуснати на търгове и брошката била купена за мисис Каролин Астор, знатна американка, съпруга на богат предприемач. Глава на семейство Астор бил богат предприемач. Брошката останала в семейството до 1990 година, когато било решено да бъде продадена на аукцион. В крайна сметка обаче красивото бижу било продадено едва през 2008-ма година. Брошката била закупена от обществото „Приятели на Лувъра“ — така кралските скъпоценности се върнали в Париж.

Тиарата на княгиня Катарина Хенкел фон Донерсмарк

Тиарата с 11 колумбийски изумруди с крушевидна форма, диамантени орнаменти под формата на цветя и листенца и жълто зелени брилянтни клончета като основа, е най разкошната от всички, които някога са принадлежали на особа с липса на кралска кръв. Нейна притежателка била Катарина Хенкел фон Донерсмарк, родена с името Екатерина Слепцова. Тя била втора съпруга на немския промишлен магнат  княз Гуидо Хенкел фон Донерсмарк.

Впрочем, историята на изумрудите все пак е кралска: притежателка на скъпоценните камъни била вече познатата ни императрица Евгения, а преди нея те вероятно са били собственост на индийски махараджд. Техният брой бил не 11, а 25 — и всички били разпродадени след падането на френската империя през 1872 година. Малко по-късно 11 от тях били закупени от Гуидо Хенкел фон Донерсмарк.

Кой е направил тиарата и досега не е известно, тъй като върху нея няма никакъв опознавателен знак, койдто да даде възможност да се разбере името на майстора. Знае се само, че украшението е направено около 1900 година. Но экспертите от аукционната къща Sotheby’s предполагат, че биха могли да я изработят Жозеф Шоме или Фредерик Бушерон, основатели на едноименните увелирни къщи (Chaumet и Boucheron) и най-добрите ювелири в края на XIX век.

През 2011 година тиарата била продадена на търг на анонимен купувач за 12,7 млн. долара.

Блуждаещата перла

Още една скъпоценност с кралска история. Перегрин е името на крушовидната перла с тегло 55,94 карата, възрастта на която надхвърля 500 години. Тя е била уловена край Перлените острови в Панамския залив в средата на XVI век. Първият собственик на перлата бил администраторът на испанската колония в Панама дон Педро де Темес, който я подарил на бъдещия (по това време) крал на Испания Филип II, а на робът, който я открил, дарил свободата. Така започнало пътешествието по кралските гърди на най-голямата в света перла.

Филип II подарил перлата на Мария Тюдор — тя я носила като висулка към брошка, в което можем да се убедим от портрета й, направен от Антонис Мор. След смъртта й, перлата се върнала в испанската корона – до този момент, в който крал на Испания станал братът на Наполеон Бонапарт Жозеф. В 1813 година, когато той бил принуден да напусне страната, Жозеф взел със себе си някои от скъпоценностите на короната, включително и перлата. Тогава тя получила и своето прозвище – La Peregrina — Блуждаещата.

Странницата блуждаела още дълго — наследил я Наполеон III, след това аристократ  от Великобритания, херцог Аберкорн  от рода Хамилтън, падала зад диван, загубила се на бал в Бъкингамския дворец.

През 1969 година перлата била продадена на аукцион на Sotheby’s на Ричард Бъртън. Той я купил за Елизабет Тейлър в Деня на св. Валентин.

Великата актриса разбирала от скъпоценности – в колекцията й тогава влизали знаменитите диаманти Тадж Махал и Круп. Блуждаещата перла украсила огърлица от брилянти и рубини, изготвена по поръчка на Елизабет Тейлър от Cartier. При един случай, перлата безследно изчезнала в апартамента на Бъртън, в Caesar Palace, Лас Вегас. В книгата си Елизабет Тейлър: Моята любовна афера с бижута, Тейлър пише: „В един момент вдигнах ръка, за да докосна La Peregrina и тя не беше там! Погледнах Ричард и благодаря на Бога, той не ме гледаше, и аз отидох в спалнята и се хвърлих на леглото, зарових главата си във възглавницата и заплаках. Много бавно и много внимателно проследих всичките си стъпки в спалнята. Взех си чехлите, чорапите ми и паднах на ръце и колене, търсейки навсякъде перлата. Нищо. Помислих си, „трябва да е в хола, в предната част, до Ричард. Какво да направя сега? Той ще ме убие! Защото той обичаше това бижу!“ След няколко минути на психически тормоз, Тейлър потърсила техните кученца. Едно от тях очевидно дъвчело нещо, но никой не обърнал внимание. Тейлър продължава:  „Аз просто небрежно отворих устата на кученцето и вътре в устата му беше най-съвършената перла в света. Благодаря на Бог – не се надраска.“

През 2011 година огърлицата было продадена на аукцион на Christie’s за 11 млн. долара.

Гарнитурата с пантерите на Нина Дайер

Красавицата Нина Дайер, модел от англо-индийски произход, била омъжена два пъти. И двата пъти  — за най-богатите мъже на своето време. И двата пъти – сравнително за кратко. Вторият й мъж бил Садрудин Ага-хан — виден политик, по рождение шиит, който се родил в Париж, обществен деец в сферата на правата на бежанците, заемал различни постове в ООН. Бракът с Нина Дайер — а тя приела исляма и получила името Ширин — продължил от 1957 до 1960 година и за това време Нина придобила нелоша колекция от бижута.

Основната й страст били пантерите. Палта от кожата на пантери. Живи пантери — две благородни животни. Но най-вече – украшения с образа на пантери, изработвани от Cartier.

Инкрустираните с диаманти и оникси гривни, брошка-игла с главата на пантера, съвпадаща по дизайн с гривната и пръстен. Скъпоценностите, за съжаление не донесли щастие на хубавицата – Нина страдала от депресия и се самоубила през 1965 година на 35 години. Украшенията били продадени на аукцион на Christie’s през 1969 година — изкупили ги от самата фирма-производител – Cartier.

Тиарата «Halo» от Cartier

Скромната диамантена тиара на знаменитата ювелирна къща била изработена през 1936 година и закупена от херцога на Йорк, бъдещият британски кра Джордж VI – баща на сегашната кралица Елизабет II, за неговата съпруга лейди Елизабет Боуз-Лайън. Нежното украшение има 888 брилянта и има неособено интересна съдба. На 18 години (т.е. през 1944 година) Елизабет ІІ го получила като подарък от майка си.

Самата тя не го носила много, но пък го давала назаем на други свои роднини. Известно време тиарата била носена от по-малката сестра на Елизабет принцеса Маргарет. След това я носила дъщерята на кралицата принцеса Анна. От 1970 година тиарата доста дълго време не се появявала в обществото, но през 2011 година настъпил звездния й час: тя украсила главата на щастлива булка. Именно нея сложила на сватбата си Кейт Мидъдлън, херцогинята на Кембридж.

Пръстенът на принцеса Даяна 

По наследство към Кейт Мидъдлтън преминала не само тиарата. Пръстенът от бяло злато с цейлонски сапфир с овална форма, обграден от 14 брилянта, избрала по случай годежа си с принц Чарлз самата Даяна Спенсър. Изборът на бъдещата принцеса озадачил кралското семейство: работата е в това, че пръстенът не бил направен по поръчка, а просто бил изработен от ювелирната къща Garrard (една от най-старите в света). Украшението струвало по това време 28 хиляди лири стерлинги и можел да го купи всеки. А според кралската фамилия не било на хубаво да се купува пръстен, който може да си позволи и простолюдието.

След смъртта на принцеса Даяна, пръстенът бил наследен от сина й Уилям и дочакал щастливия си миг, когато принцът решил да се ожени. Кейт Мидъдлтън трябвало само да промени леко размера.

Източник: gazeta.ru
Снимки: Wikimedia Commons
Превод: DCNEWS

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top