Витаутас Таранда: Гастролите в България са като подарък (СНИМКИ)

Vitq

Витаутас Таранда е помощник-директор на Имперския руски балет, който тази неделя изнесе грандиозно представление на Античния театър в Пловдив. Таранда работи в балета от 20 години, а преди това 12 години е бил балетист в Болшой театр. Когато брат му – Гедиминас Таранда, който е и ръководител на балета, го създал, поканил Витаутас на работа в трупата. В момента се занимава с педагогика на балета и репетира с танцьорите репертоара на трупата. „Предавам на децата големия си опит“, шегува се пред репортер на DCNEWS помощник-директорът минути, преди да излезе на сцената и да проведе клас по екзерсиз с балетистите. Разговаряхме с него за балета, за трупата и за усещането да поставиш „Кармен“ и „Болеро“ на Античния театър. 

– Преди 22 години Мая Михайловна Плисецкая предложи на Гедиминас да организира гастролите й в Япония. Брат ми опита и му се получи.  И Мая Михайловна му каза: „Опитай да организираш трупа и ще ти помогна с каквото мога“. И много години си сътрудничехме, а Мая Михайловна ни оказа  фантастична помощ. Благодарение на нея започнахме да живеем в света на изкуството като състав.

- Казват, че спектакълът „Кармен“ е бил любимият й спектакъл, а съпругът й Родион Шчедрин е направил хореографията специално за нея?

– Балетът „Кармен“ за нас е много важен и ценен балет. Защото това е една от най-добрите партии в репертоара на Плисецкая и тя лично, със собствените си ръце ни я предаде, репетираше с нас, показа ни всички тънкости  във всяка партия. И докато не достигнахме добро ниво, не показвахме спектакъла. Но сега мисля, че няма да подведем паметта й, защото  трупата е в прекрасна форма, а примабалерината ни Анна Пашкова е прекрасна Кармен, дори външно прилича на Мая Плисецкая.  Анна има невероятен темперамент и уникално актьорско майсторство, тя много се харесваше на Мая Михайловна и въпреки, че няма как да бъде заменена Плисецкая, в момента Пашкова е най-добрата изпълнителка на Кармен в Русия. Дори солистките в Болшой театр и Мариинския театър, не могат да се мерят с нея.

- Какви хора танцуват в Имперския балет, от какви националности?

– Думата Имперски е много важен. Това предполага обединение, единение – бившият СССР спря да съществува, но продължава да го има на сцената. При нас работят хора от бившите съветски републики рамо до рамо – белоруси, казаци, украинци, узбеки, киргизи… Ние сме представители на различните школи, но на практика школата е една – съветска, независимо че са от различните републики. Това са много талантливи хора. Ние провеждаме всяка година големи конкурси и избираме малко хора за нашата трупа. Защото ние сме вдигнали много високо летвата и нямаме право да понижаваме нивото. Започнали сме с великата Мая Плисецкая и нямаме право да се отпускаме!

Разбира се има и танцьори от други държави. През цялото време при нас идват да проверят майсторството си артисти от Европа. Италианците например – те дори се заселиха при нас. Идват и казват: „Молим ви, вземете ни, искаме да работим с вас!“ А на Запад наистина не се играе толкова много класически балет. Имахме потресаваща испанка, която всички обичаха и беше супер професионалист. В момента имаме мексиканка. Сърби имаме също. За съжаление на този етап нямаме българи, но много ги харесвам. А и връзката между нашите два народа е много силна. Обичам да идвам в България! Сигурно в някой предишен живот съм бил българин или грузинец – тези нации са ми на сърце.

- От колко души се състои трупата?

– Сега сме довели 40 души, но когато играем големи спектакли като „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ имаме още артисти в Москва. А за сюитата „Кармен“ и „Болеро“, не са необходими много артисти и затова доведохме 36 балетисти. Но когато играем големи спектакли, водим повече, защото ние сме Имперски балет и не може да показваме валс с 3-4 двойки, трябва да е с поне 16 двойки, за да изглежда всичко солидно.

- А защо Имперски, а не Руски балет?

– Думата „Руски“ присъства в названието на поне 30-40 трупи в Русия. Руски балет, Най-руския балет, единствения Руски балет и др. такива. Нашето име наистина е амбициозно. За да бъда честен докрай, нашият ръководител Гедиминас  би ви казал, че това е благодарност към традициите, към императорското семейство, което много е поддържало балетното изкуство. Царският двор винаги е покровителствал балета, това е много скъпо изкуство, давали са се много пари. А на мен просто ми харесва името „Империя“. В това влагам изключително положително чувство.

- Има ли и други частни балетни трупи в Русия?

– Да има. В Русия наистина много обичат балета. И там има много и държавни, и частни трупи. Друг е въпросът какво е нивото на тези частни трупи. Ние не си позволяваме да падаме до нивото на ширпотребата, което би било срамно за руския балет. Много се събират за даден гастрол – правят го и се разделят. А ние сме постоянна трупа. Репетираме ежедневно – всеки ден имаме клас, репетиция, длъжни сме да поддържаме добро професионално ниво.

- Казват, че това е къртовски труд…

– Всъщност, както показва животът, нищо лесно няма. Всички казват: „Ох, колко е трудно, сигурно е безумно сложно!“ Аз не зная лек труд. Ако отидете на село – да извадите картофите, да отгледате моркови – това също не е лесно. Но трудът на балетните артисти е видим от целия свят. Ние ходим на гастроли, получаваме аплодисменти, цветя, ако играем добре – бележим и големи успехи. Т.е. това се вижда. Но идете на пазара да си купите картофи. С какъв труд са отгледани!

Разбира се трудът ни не е лек. Получаваме много травми, но това са рисковете на професията. Такава ни е работата. Футболистите също изгарят много бързо. Докато ние се пенсионираме след 20 години, то футболистите изгарят на терена за 4-5 години и това е чудовищен труд. А артистите в цирка, пред които се прекланям? Труд, който е невероятно тежък. За да се научиш така да жонглираш или да влизаш в клетка с тигри? Няма лек труд.

- Кое е най-необичайното място, на което сте играли?

– Знаете ли, по това се отличаваме от големите държавни трупи, които не са особено гъвкави, за които са необходими големи сцени, огромно количество декори. Болшой театър е цяла държава. Аз сам съм работил там и съм му много благодарен, но ние се отличаваме с това, че сме по-мобилни.

Ние сме излизали и на сцената на Болшой театр, и на Мариинския театър, и в Конгресния дворец също сме играли… На различни площадки в света сме представяли спектакли. Но когато трябва да отидем в най-далечния ъгъл на Русия, където хората няма как да идат на балет, а обичат балета, ние играем и даваме всичко от себе си така, сякаш пред нас е най-изисканата публика. Независимо дали публиката е голяма или малка, разбира или не разбира балета, независимо дали е студено или не в залата, опитваме се да покажем най-доброто.

А що се отнася до нашия репертоар и отделните елементи от него, по мое мнение сме много силни в сравнение с държавните трупи. Те имат възможност да показват огромни спектакли, тъй като имат сериозен бюджет. Но ако говорим за отделни по-кратки номера, ние сме ненадминати. В България в момента показваме „Гопак“ – играе го младеж от Украйна. Не съм виждал равен на него. Всеки път, когато играе, той рискува да травмира краката си. И така е с всеки балетист при нас. А докато при нас беше Мая Плисецкая, имахме такива номера – уникални. Защото самото име Плисецкая събираше стадиони. Тя беше нашето вдъхновение.

- Досега не сте играли на Античния театър? Хареса ли ви?

– Имали сме случаи да играем в антични театри, но в Пловдив за първи път играем. Миналата година, когато дойдохме тук, ни казаха, че можем да играем на Античния театър, но времето беше лошо и се наложи да играем в Международния панаир. Но сега много се радваме, че успяхме да играем тук, защото нито една държавна трупа, дори Болшой и Мариинският театри, не могат да си позволят такива разкошни древни декори. Нашите артисти са изключително възхитени и много се вълнуваха. На театрални сцени играем всеки ден, а на такава площадка – много рядко и това е фантастично.

- Харесва ли ви в Пловдив и България, как ви приема публиката?

– Както вече казах, в България много ми харесва. Много пъти сме идвали тук и винаги се чувстваме като у дома. А определението за вкъщи е – да се чувстваш добре. Нас ни свързва историята, ние сме братски народи, идваме често тук, българите също идват в Русия. Половината Русия разбира български,  българите също разбират руски. Тук всички се отнасят добре с нас. Освен това вие сте много гостоприемен народ и изключително много харесвате балета. Затова ние приемаме гастролите в България като подарък.

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top