Гражданинът на света Блажо Николич намери своя пристан под тепетата

blajonikolich

Блажо Николич е човек с много лица и неизчерпаема енергия. Преводач, режисьор, продуцент, актьор, музикант или ресторантьор, към всяко едно от заниманията си през годините той подхожда с цялото си сърце.

Роденият в Косово сърбин се влюбва в Пловдив още през далечната 1974 г., когато пътувайки към Истанбул, минава през слънчевия и уютен град под тепетата и решава да остане.

Първото място, което посещава е Централна поща, единствената сграда, откъдето тогава може да се осъществи телефонен разговор.След дълго чакане на опашка излиза, за да изпуши цигара, и случайно се среща с пловдивския зевзек Мильо.

След престоя в центъра, 22-годишният тогава младеж се отправя към Стария град, едно от любимите му места и сега. Нуждата от подслон пък го отвежда в квартал „Кючук Париж”, където живее приятелско семейство на родителите му.

Идвайки в Пловдив, Блажо Николич си спомня, че при едно от гостуванията на пловдичаните в Сърбия, негова била задачата да забавлява дъщеря им и решава да ги потърси.

След престой в Пловдив следва пътуване до Либия и първата работа на Блажо Николич, която намира веднага след като пристига в страната, е като преводач. Завършил Арабска филология, прекарва там няколко години, след което се връща в България. Причината е бъдещата му съпруга – същото малко момиче, е дома на което е отишъл при първото си стъпване в Пловдив.

Скоро след това се раждат и двете им дъщери, а малко по-късно и синът им. Децата, също като баща си, свикват да живеят и да опознават различни места и бързо се приспособяват навсякъде.

След занимания с преводаческа дейност и частен бизнес извън България, Блажо Николич и семейството му се установяват в София, а след като се раждат и внучетата му, той и жена му избират да се преместят в любимия, чист и гостоприемен пловдивски квартал „Кючук Париж“, където живеят и сега.

„Министерски съвет, шеговито нареченото заведение от режисьора Пламен Панев кафене, в близост до офиса на Блажо Николич в София, е мястото, в което се осъществява идеята за реализането на лентата на „Имам една идея” през 1996 г.

Група приятели, завършили ВИТИЗ се събират в кафенето срещу входа на учебното заведение и решават да направят документален филм и да заснемат всички идеи, раждани всяка вечер и предизвикани от актуалната обществена и политическа ситуация.

Зад  проекта като продуцент застава единствено Блажо Николич. Автори на филма са Илиян Симеонов и Емил Тонев. Първоначалната идея на младите ентусиасти е да направят филма само с 500 долара, на финала обаче сумата възлиза на около 5000.

16 години след „Имам една идея“, Блажо Николич решава да събере кадрите, неизползвани в първата лента и създаде „1997 – несподелени мисли и идеи“. През лятото на 2012 г. решава прехвърля съдържанието от оригиналните касети на цифров носител и много скоро филмът вече е факт.

Главни действащи лица и в първия, и във втория филм са  Кольо Карамфилов, Александър Морфов, Петър Змийчаров, Мариус Куркински, Златин Радев, Пламен Панев, Росен Марковски, Христо Стоянов-Еци, Антони Ненов – все хора, които винаги търсят пътят към създаването на изкуство в родината си.

Николич е човекът, по чиято идея създава първата в България театрална школа за незрящи. Случайността среща режисьора и преподавател в Националната академия на театрално и филмово изкуство Велимир Велев и Блажо Николич и двамата се впускат в предизвикателството, като с много труд успяват да докажат , че незрящите деца са не само много по-чувствителни, но и изключително артистични.

Децата започват да ги обучават в напълно нетрадиционна посока и чрез специфични упражнения и техники слепите развиват умения в области, на теория невъзможни за незрящи хора.  В състава на трупата влизат ученици и бивши възпитаници на училище „Луи Брайл”, помощен екип от педагози от училището, а много професионални актьори гостуват и помагат с подготовката.

Блажо Николич е и първият, който финансира концерт на Горан Брегович у нас. Освен всичко друго, той немалко пъти се е изявявал и като актьор – снимал се е в „Кал“, „Сомбреро блус“, „Хълмът на боровинките“, „Пазачът на мъртвите“, сериала „Хъшове“,“Съдилището”.

Творецът е обиколил много и различни места по целя свят, за да намери на 63-годишна възраст своя пристан в града под тепетата.  Най-голямата му радост в момента са четирите му внучета, които редовно му гостуват през ваканциите.

Блажо Николич продължава да превежда и да се занимава с изкуство, тъй  както самият той твърди няма значение на колко години си, когато знаеш как да живееш, Любознателността и любопитството му са основната причина непрестанно да търси и открива нови неща, с които да се занимава.

Снимка: Цветелина Белутова

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top