Гришо: Ако хвана златната рибка ще поискам титла от Уимбълдън и да съм №1 в света

gri

Григор Димитров отпадна от Уимбълдън след загуба със 7:6(6), 6:7(3), 4:6, 2:6 от Стийв Джонсън в трети кръг. През миналия сезон българинът спечели сблъсъка между двамата именно на „свещената трева“, само че този път ролите се размениха. Ето и пълната пресконференция на Григор след мача с Джонсън, предоставена от tenniskafe.com.

– Условията са трудни за всички. Как вие се справихте с тях и усетихте ли ги като важен фактор?
– Да, определено условията бяха тежки, а аз не играх на висотата на собствените си очаквания. Джонсън поддържаше добро ниво през целия мач, само че аз не направих нищо специално. Щастлив съм, че стигнах до обрат в първия сет, но след това играта постоянно беше прекъсвана и подновявана, прекъсвана и подновявана. Това обаче е част от тениса. Мисля, че изиграх слаб мач. Не се приспособих достатъчно бързо към ветровитите условия. Първият ми сервис не работеше. Няма много за казване, но е хубаво, че спечелих няколко двубоя. Не удовлетворен от представянето си, но направих крачка напред.

– Мина известно време от последния път, когато спечелихте два поредни двубоя. Когато успяхте да го направите тук, как се почувствахте?
– Разбира се, че се почувствах по-добре, но също така и малко изморен. През последните седмици не играх много мачове, а той спечели последния турнир, в който участва. Знаех, срещу кого се изправям. Струва ми се, че ако се бяхме срещнали в някой от предишните кръгове, мачът можеше да се развие различно, но сега той играе с голяма увереност. Това му помага да вярва повече на ударите си и да изпълнява плана си.

– В един момент от деня, играта беше прекъсната на всички кортове с изключение на мача на Квитова и вашия. Валеше ли наистина на корта?
– Наистина не знам. Когато си на корта не мислиш затова. Но условията са доста различни. Изправих се срещу Симон на корт №1, а сега изведнъж бях на №18 и цялата големина на корта е съвсем различна. Имах нужда от малко време, за да свикна. А и в първия ден на мача успяхме да изиграем само седем гейма. Но чакахме през цялото време и се прибрах късно вкъщи, а на следващия ден всичко започва отново. Ситуацията беше една и съща и за двама ни, само че той се показа като по-силният днес (мачът завърши в събота – б. р.)

– Ще ни разкажете ли за треньора и отбора ви?
– Какво искате да знаете?

– Не мисля, че някой го е споменавал, но не виждаме Франко от началото на турнира.
– Да, сам съм. Не се опитвам да го скрия, нещата просто не се получиха между нас и това е ситуацията. Знам как да играя тенис, но сега имам повече задължения около ракетите, наплитането, топките, кортовете, тренировките. Като изключим тези неща, се чувствам доста комфортно.

– Това дългосрочно решение ли е или ще се опитате да го потърсите промяна в близко бъдеще?
– Очевидно е, че щом треньорите ми не са до мен, трябва да намеря нещо друго, нещо ново, което да ме върне в правия път. Искам да се развивам и да печеля мачове. Това е моята цел и ако правя всичко по правилния начин, ще я постигна.

– Преди турнира ли се разделихте с Франко?
– Да, в седмицата преди турнира.

– Какво е най-важното нещо за вас и за следващия ви треньор?
– Честно казано, не съм мислил по въпроса. За първи път взимам подобно решение и то преди толкова голям турнир. Опитвам се да остана позитивен и да не го премислям прекалено. Ще си дам малко време, но решението е взето и съм уверен в него.

– Вие сте много опитен играч. Когато изпитвате трудности, обръщате ли се към психолог? Какво правите? Има ли нещо конкретно, което предприемате?
– Смятам, че не е нужно. Има периоди, в които играта ти не се получава. Хората не виждат процеса на тренировки, когато тренираш като луд по 4-5 часа. След това излизаш на корта и не можеш да удариш една топка. От друга страна има играчи, които тренират 2-3 пъти седмично и стигат напред в турнирите. Така че никога не можеш да си правиш сметки и да изчисляваш. Но смятам, че всекидневните усилия оказват своето влияние. Такъв човек съм, че обичам да тренирам и да се подготвям. Когато отложиха мача ми, бях в залата – тичах и правех клекове и бях единственият. И се чувствах наистина добре. Различно е при всеки играч.

– Вие бяхте от последните, които използваха ракетата с по-малка глава преди няколко години. Преминахте ли процеса по адаптация към новата ракета?
– Ракетата е нещото, което държиш в ръката си и с което играеш. Тя е нещо, от което искам да извличам максимални дивиденти. Затова зависи, какво търсиш и искаш от ракетата. Както казах, всички играчи са различни. Роджър, Новак, Анди или който и да е. Всеки има различен стил, различна ракета, различна наплетка, различен грип. Всичко е много индивидуално за играча. Моята цел да се възползвам максимално от ракетата си. Дори това да означава смени и т.н.

– Вие използвахте ракетата, която използваше и Федерер – 90-инчовата?
– Никога не съм играл с ракетата на Роджър.

– Размерът. Играехте с 95?
– Не, винаги съм играл с по-малка от неговата.

– С 95-инчова? Все още ли играете с 95-инчова?
– Да.

– Мислили ли сте за Олимпиадата? Планирате ли нещо? Подготввен ли сте? Има ли шанс да играете двойки с Цвети?
– Не съм мислил. Ще бъде чудесно. Не знам дали ще направим двойка. Вълнуващо е по време на Олимпиада. Спомням си Лондон 2012. Атмосферата беше страхотна. Все още има доста време. Сега съм фокусиран върху турнирите и да се подготвя за тях. Ще играя почти навсякъде в Америка и трябва да съм готов и във форма през цялото време. Така че фокусът ми е в тази посока.

– Помните ли кога за последно играхте в Шлема без треньор?
– „Никога“ е отговорът ми. Никога не съм го правил. Различно е. Трябва да се грижиш за всичко – топките, уреждането на тренировките, колата сутрин. Това изисква енергия и усилия да направиш всичко, както трябва. И когато си легнеш, се чудиш дали си направил нещата правилно. Но съм доволен. Чувствам се изпълнен с позитивизъм. Най-вече заради решението, което взех и след това – да мога да контролирам всичко по мой начин. Не го правя за някой друг, а за себе си. Смятам, че това е много важно за мен сега – да се убедя, че го правя за себе си.

– Ако уловите „златната рибка“ и имате три желания, какви ще са те?
– Да спечеля Уимбълдън със сигурност. Да стана №1 в света. Третото ще си запазя за след няколко години.

Снимка: dailymail.co.uk

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top