Гробища за домашни любимци

гробища за домашни любимци в Пловдив

Олющена табела „Гробище за домашни любимци” стои на алея в Рогошките гробища.

„Нека земята не те притиска. Нека костите ти почиват в покой.

Обичахме те много Семейството“

 „ДЕСИ С много обич и тъга

пазим в сърцата си спомена за теб“

 

„Ти беше необикновен, светъл лъч в нашия живот. Обичаме те, Кази“

 Рижко, Виктор, Явор, Томи, Сара, Лъки, Елза…

В редичка следват повече от 200 гробчета на кучета и котки. Има и един на пор. Повечето са оформени досущ като човешките, от които ги разделя само асфалтов път в западната част на траурния парк. Паметници, кръстове, некролози, свещи, цветя, венци… Опечалените стопани са избрали различни начини да се сбогуват с незабравимото си животно. Някои им устройват почти християнски погребения. Има монументи за които не са пожалени средства – гранитни паметни плочи, на които любимецът е ръчно изрисуван. Има от мрамор с керамична снимка, има във формата на сърце… На гроба на котката Явор има и свежи цветя. Някъде са поставени и любимите купички, от които животното се е хранило. По-заможните отливат бетонни бордюри, които облицоват с мрамор или гранит, посипват земята с мозайка и поставят паметна плоча с името и кратки слова за сбогом. Други са забили дървени кръстове, на места личат следи от запалени свещи… На стената са залепени снимки и някъде некролози.

Преди да се стигне до естетичното оформяне на гробовете обаче се минава през няколко процедури от правилника на общинско предприятие „Траурна дейност”, който е в сила от 2009 г.. Собственикът трябва да представи документите на котката или кучето, придружени от документ от ветеринарен лекар, че животното не е умряло от заразна болест. След това за услугата по погребването се заплаща сумата от 39 лв. , а 30 лева е наемът на мястото за пет години. Сандъчето за погребване е с цена 70 лв.

Въпреки, че Пловдив бе един от първите градове в страната, които създадоха официално гробище за домашни любимци преди пет години, пловдивчани продължават да използват и нелегалното. В парк „Розариум” на Гребната база положението е като в роман на Стивън Кинг. Разхождайки се по хладната алея, сред дърветата чернеят кръстове. Гледката смразява някои посетители, но ако се осмелят да навлязат в горичката , ще видят и трогателната страна.

Гробът на кучето Бъни е отбелязан от една тояга, на която виси каишката му. В долната част има дървена табелка с неговото име и снимка. Оставено е и букетче рози. Съвсем наблизо под камък с кръст и снимка почива кучето Белла.

Има и гробчета оградени с камъчета. Има и плочи с името и годините живот на любимецът. Няма установен ред – гробовете са на групички. До тях се стига по пътечки в гората. Усещането е странно – от чувство на разбиране, че хората са намерили начин да изразят любовта към животното, до леко недоумение, че масово са поставили кръстове. Независимо от избора на стопаните как да почетат любимия четирикрак приятел обаче първоначалната злокобност на мястото постепенно изчезва.

Трогателно е, че има такива хора. Особено на фона на зачестилите зверства над животните – запалени, разчленени, давени, връзвани и измъчвани, захвърляни като боклук в найлонови торбички. Сигурна съм, че погребани „като хората” в гробищния парк или с не чак толкова почести в горичката, за тези животни са се грижили като хората. И преди да побързаме да се подиграем или осъдим тези стопани, намерили утеха от загубата на съществото, споделяло живота им, нека се вгледаме в себе си, в близките, в съседите, в колегите…Отнасяме ли се като хората?

 

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top