Две четки и две неуморни ръце – историята на Рангел ваксаджията

Ваксаджия на централна гара в Пловдив

Рангел Сандо Петков е на 75 години, повечето от които е прекарал на Централната гара в града под тепетата. Първо работил като поддръжка на гарата, а после, 18 години като ваксаджия, лъскайки всеки ден обувките на пловдивчани. Наследява занаята от чичо си, още като съвсем малък започва като чирак и постепенно усвоява техниката.

Рангел твърди, че изкарва по 5-6 лева на ден, които отиват за прехраната на семейството. Ваксаджията живее в махалата на края на Марица от 20 години заедно с жена си. Има син и няколко внучета, само едно от които все още не е задомено.

Рангел споделя, че при него идват всякакви хора – и бедни, и заможни. Самият той е учил е до 3-ти клас, предпочитал да играе на топка в махалата. Днес в дома му няма компютър и телефон, тъй като семейството е бедно и парите едва стигат за хляб.

Ваксаджията не работи само в най-големите студове, но през останалото време, дори в събота и неделя, е на гарата. Преди години много повече хора са се възползвали от услугите му, а днес броят им значително е намалял. Предишните поколения са имали навика да се грижат за чистотата и блясъка на обувките си и са се доверявали на майсторите, но сега всеки предпочита да чисти чепиците си в домашни условия, споделя Рангел.

Неуморният ваксаджия лъска чепици и от естествена, и от изкуствена кожа и твърди, че истинският майстор може да се справи с всичко. Случвало му се е да го изгонят от гарата, но на другия ден той отново се връща и продължава да се труди.  Не знае колко ваксаджии упражняват занаята в Пловдив, но е сигурен, че това е професия, която не трябва да изчезва.

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top