Днес е Международният възпоменателен ден на Холокоста

Holocaust1_0.preview

На 1 ноември 2005 Общото събрание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста.

Резолюцията призовава всеки член на организацията да почита паметта на жертвите на Холокоста и окуражава развитието на образователни програми за историята, за да се предотвратят бъдещи прояви на геноцид.

В Германия Международният възпоменателен ден на Холокоста е национален паметен ден и се нарича Ден в памет на жертвите на националсоциализма (Der Tag des Gedenkens an die Opfer des Nationalsozialismus).

Въведен е на 3 януари 1996 чрез прокламация на германския президент Роман Херцог и е установен на 27 януари – датата, на която през 1945 войниците на Червената армия освобождават оживелите от концлагера Аушвиц (или Освиенцим). В своята прокламация Роман Херцог заявява:

„Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори и на бъдещите поколения. Затова е важно да се намери такъв подход, който да бъде ефективен и в бъдеще. Той трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.“

Освен в Германия и други държави, денят се отбелязва официално в Италия, Израел и Великобритания.

Създаден на територията на окупирана Полша, концлагерът Аушвиц се превръща в символ на местата за осъществяване на хитлеровото окончателно „решение“ на „еврейският въпрос“. В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност цифрите трудно могат да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население на Европа, около 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на смъртта, освен евреи и военнопленници, загиват критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всякакви политически опоненти на нацистите. Първоначално нацистките лагери са създадени именно за политическите опоненти. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с психически и физически увреждания, членове на църквата „Свидетели на Йехова“ и други християни, например пастори, които отказвали да проповядват „расовите“ теории на нацистите в църквите си.

Геноцидът срещу евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е осъществен, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: достатъчно е било да си евреин, следващата характеристика е била само подробност. „Логиката“ на подобно окончателно „решение“, изтреблението на цял народ, подсказва, че ако Хитлер беше спечелил войната, след като приключи с евреите, щяха да последват и следващите „нисши“ народи в зловещата класация на нацистите като ромите или славянските „роби“ (както Хитлер говори за произхода на името на славянското племе от думата роб S(k)laven). Идеология, която „се храни“ от това да има „подчовеци“ винаги ще търси нови жертви.

Расизмът не е приоритет само на нацистите. Човечеството познава расизма и междуетническата омраза отдавна. Но Холокостът е различен с това, че в него се случва немислимото: за отрицателно време и с индустриални технологии е изтребен почти цял народ. Нацистка Германия начело с Хитлер създава прецедент.

„Никога вече“, повтаря светът, но историята ни учи, че това, което се е случило веднъж, може да се повтори. Холокостът е безпрецедентен само в миналото и остава такъв, но за жалост нехуманна политика на геноцид се случва и днес.  Холокостът е знаков не само с броя на избитите евреи и безпрецедентната жестокост, но и с факта, че е това е геноцидът, който поради размерите си, получава най-много гласност.

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top