„Добър ден“ в градския транспорт – мисията възможна (СНИМКИ И ВИДЕО)

watermarked-IMG_0026

Градският транспорт е интересно място. Казват, че никоя любов не се чака така, както градски автобус.

Да, неприятно е да обменяме миризми на цигарен дим, мешана скара и евтин парфюм с побратимите си по посока на движение в превозното средство. Всички сме запознати и с не дотам чистите автобуси, с нелюбезното, дори грубо отношение на шофьорите и кондукторите. И особено екстремното преживяване, което трудно може да се опише с думи, но казано накратко – да те возят като чувал с картофи.

Само едно пътуване с автобус може да обогати речника ви с толкова много нецензурни думи, колкото не сте си и мислили, че съществуват. И това описва градския транспорт не само в Пловдив, но във всеки български град.

Но като оставим настрана тези ароматни, екстремни и обогатяващи изживявания, може да се натъкнем и на интересни моменти и приятни хора.

Ако често ви се случва да пътувате с автобус № 116 от градския транспорт на Пловдив, то със сигурност сте забелязали, че има един рейс, който се отличава от останалите. Различен е с това, че шофьорът и кондукторът са винаги позитивни и усмихнати.

Сигурно е, че ги познавате, защото правят впечатление, но може би не знаете имената им.

Тенчо Тенев е шофьор на автобус от около девет години, а Бисер е кондуктор от една година. Двамата са екип вече четири месеца. Те работят в автобус № 116. По-различни са от своите колеги и това, което ги отличава, е нещо на пръв поглед елементарно. Но то е от онези малки неща, които правят натоварения ти ден малко по-ведър.

„Ако човек влезе ядосан и намръщен в автобуса няма нужда да го ядосваш още повече като му се мръщиш и ти. А ако му се усмихнеш и го поздравиш на влизане, и да не те е поздравил, когато слиза от рейса, ти се усмихва и просто изразът на лицето му подсказва, че му е станало приятно от това, че си го поздравил“ – обяснява Тенчо.

Преди да стане шофьор на автобус, Тенчо е заемал все длъжности, обвързани с работа с хора. Казва, че винаги си е търсил работа, свързана с общуване, защото това му доставя удоволствие.

„13 години бях търговски представител, а преди и след това съм бил все на длъжности, в които контактът с хора е много голям и това доста допринесе за промяна в мисленето ми и в отношението ми с хората. Избрал съм да бъда винаги положително настроен, защото според мен това е правилно.“

Автобусът на Тенчо и колегата му Бисер е по-различен с това, че в него лошото настроение е ваш избор, а не е следствие от тяхното отношение.

Всеки един пътник, качил се в автобуса, шофиран от Тенчо е посрещан с „Добър ден!“, „Заповядайте!“ и широките усмивки на шофьора и кондуктора. Изпращането е съпроводено с „Лек ден!“, „Довиждане“, „Пак заповядайте!“ – нещо толкова малко, а означаващо толкова много.

За една година Бисер е работил с много от шофьори и споделя, че Тенчо се различава от останалите не само с отношението си към пътниците.

„С него просто работим в екип, уважаваме се, и така тежката работа е малко по-приятна. А и когато колегата ти е винаги усмихнат и учтив с хората, и на теб ти става по-лесно да се усмихваш.“ – споделя Бисер и допълва, че знае какво е да работиш с колега, който винаги е гневен и в мрачно настроение.  „Отивам най-отзад в автобуса и изобщо не разговарям с такъв човек, то просто няма как да станем екип, а с Тенчо Господ ни събра.“

Тенчо разказва, че пътниците, които често пътуват с него, го познават и вече са свикнали на поздравите му, дори си говорят приятелски. Но хората, които по-рядко се качват в автобус № 116, в началото са много учудени, направо стреснати от това, че шофьорът ги е поздравил.

„Поглеждат ме странно, трябва им малко време да осъзнаят какво става и после ми отговарят. Рядко се случва да не ми отговорят на поздрава. И като дойдат втори път вече знаят, че в този автобус това отношение е постоянно. Аз обичам, когато пътниците слизат от автобуса ми, да се усмихват и да знам, че возенето им е било приятно.“

Тенчо не крие, че е попадал на пътници, които реагират негативно на учтивия му и добронамерен поздрав.

„Има и такива, но не обръщам внимание, усмихвам им се – щом така са решили, нека да са живи и здрави.“

Тенчо и колегата му Бисер също работят с онези хора, които ядосват всички шофьори и кондуктори. Те също са част от натоварения трафик и най-вероятно, като всички хора, си имат лични проблеми. Но въпреки това са избрали усмивката и учтивото отношение за своя работна униформа.

Тенчо разказва, че има две деца – дъщеря на 22 години и син на 12 години, заради които всъщност е избрал това отношение към хората.

„Деца се възпитават чрез личния пример, който дават родителите, защото те вземат това, което виждат от родителите си и го прилагат в живота си. И ако този пример е правилен, тогава и децата са възпитани добре. Точно затова не си позволявам да показвам негативни емоции, за да дам добър личен пример във всяко едно отношение на децата си и вярвам, че малко или много съм постигнал някакви успехи, точно заради това позитивно отношение към живота.“

Ако искате приятно пътуване, то автобусът с най-усмихнатия и симпатичен екип, на Тенчо и Бисер, със сигурност ще ви го осигури. И както пътниците сами казват: „Този автобус е най-добрият! Няма друг такъв автобус!“ – само заради човешкото и приятелско отношение на шофьора и кондуктора.

 

Ваня Балева

Ваня Балева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top