Доктор хонорис кауза за белоруски българист

DSCN0254

Видният българист проф. д.ф.н. Борис Юстинович Норман от Беларуския държавен университет в Минск бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Тържествената церемония по връчването му се състоя в 6 аудитория на висшето училище и постави началото на ежегодната научна конференция „Паисиеви четения“.

Форумът бе открит от доц. д-р Живко Иванов – Декан на Филологическия факултет. Ректорът на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов поздрави участниците с топлото българско „Добре дошли!“ и им пожела спорна работа по време на конференцията.

Създателят на Пловдивската езиковедска школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров представи най-новия Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет. Проф. Норман е специалист с изключително широк профил и освен в областта на българистиката е автор на задълбочени изследвания  и в областта на теоретичната лингвистика, психолингвистиката, социолингвистиката, прагматиката, когнитивната лингвистика. Има повече от 400 публикации, сред които над 20 монографии.

Проф. Норман е един от основателите и член на Международната асоциация на хуманитаристите. Член е на Международната комисия по граматичния строеж на славянските езици към Международния славистичен комитет. Председател е на специализирания научен съвет на БДУ за присъждане на научни степени по направленията „Теория на езика“ и „Славянски езици“. Член е също така на редколегиите на редица научни списания в Русия, Унгария, Полша и България. От създаването на списание „Славянски диалози“ на Филологическия факултет на Пловдивския университет проф. Норман става член на международния редакционен екип, като също така е публикувал свои изследвания в изданието.

Борис Юстинович Норман е бил ръководител на 5 научноизследователски проекта, сред които два международни, и като резултат са издадени колективни монографии. Те обхващат широк спектър от актуални проблеми – от функционирането на езика в различни социални и културни условия и организацията на текста през езиковата идентичност до описанието на славянските езици през модерната днес когнитивна оптика.

Проф. Норман изказа своята благодарност за високото отличие и говори за развитието на българистиката в Съветския съюз и Русия. Той благодари на своите учители и колеги и подчерта, че сегашното състояние на българското езикознание е резултат от съвместните усилия на българските и чуждестранни учени.

Председателят на организационния комитет и зам.-декан на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова обясни, че координатната система на включените в програмата изследвания може да бъде представена в четири посоки: изследвания на вътрешната индивидуална природа на човека през призмата на литературите: човешките усещания, възприятия, импулси, емоции, символи, понятия, визии; изследвания на външната индивидуална природа на човека през призмата на културите: митични култури, рационални култури, екзистенциални; изследвания на вътрешната колективна природа на човека през призмата на лингвистиката и когнитивните науки: езиково съзнание, език и менталност, езикова активност и езикова компетентност; изследвания на външната колективна природа на човека през призмата на социолингвистиката и социокултурните модули на литературознанието:  човекът в империите, човекът в националната държава, човекът и неговата визия за човечеството. По думите й това са стратегически важни изследвания, чрез които се отстояват езиковият, културният и духовният суверенитет на България.

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top